|
Йордан Попов
Стършел
Стават ли чудеса в наше време?
Понякога ги чакаме десетилетия, друг път ни изненадват с появата си. През целия преход говорим за интегриране на ромите и чакаме да стане чудото. Повече от двайсет неправителствени организации получават и разпределят пари, а някакъв ефект няма.
Едни си представят ромското интегриране с доене на еврофондове, други залагат на православието, трети искат цигани-милиционери да озаптят битовата престъпност. Телевизионни екипи многократно надничаха в Столипиново, в Катуница или село Мечка, Плевенско.
Днес ще ви разкажем за едно друго село, заличено от картата на България поради измиране на населението. Останал е само един човек на име Стамат Георгиев, а селото е Гилене, Габровско.
В един слънчев ден на 2009 година в запустялото село минава цигански катун. Все има какво да се задигне от напуснатите къщи. В центъра на селото ги среща единственият жител Стамат, бивш учител, който им държи конско.
Вижте конете си, казва Стамат, измършавели са, а тук тревата е до пояса, що не ги напасете до насита? Циганите отговарят, че конете лесно ще се нахранят, ами хората от катуна? Ще ви науча как да изкарвате хляба си, уверява ги Стамат...
Така започва приобщаването. Стамат настанява ромските семейства в изоставените къщи, като стените се варосват, а покривите и комините се поправят. Мъжете трябва да отглеждат кози, а жените и децата да събират дърва за огрев. Стамат ги учи как се доят козите и как се прави сирене от млякото им. За децата той отваря запустялото училище и започва да провежда занятия.
Покрай децата и родителите им се ограмотяват. Докато мъжете се занимават с козите и слагат капани за глигани, жените започват да обработват нивите и градините под инструктажа на Стамат.
През 2011 година реколтата е толкова добра, че задоволява напълно потребностите на новодошлите и има излишък. Учителят Стамат отива до Габрово, свързва се с търговци и им предлага висококачествена екологична продукция.
Когато се завърта търговията, идват и парите от продадената продукция. На петнайсетте семейства от катуна се падат по 500 лева, а с остатъка от общите пари се купува един микробус. През 2012 година реколтата е още по-добра и вече се отделят средства за ремонт на пътя.
На общо събрание бившите катунари решили да подадат заявление за възстановяване на селото върху картата на страната под името Стаматово, но учителят категорично отказал. По-добре било да се казва Катуново.
Ето на, както Възкресението на Христос е чудо, така и възкръсването на едно село, благодарение на един единствен българин, на неговата апостолска работа и постоянство, воля и инициативност, също е чудо. Защо съществуват държавни ордени, след като реверът на Стамат Георгиев стои празен? И въпросът не е за държавните отличия.
Може би е редно една парламентарна комисия да проучи опита на Стамат, да се закупят пустеещи селски къщи, да се научат безимотните роми да обработват земята и гледат животни, вместо да крадат релси и капаци на шахти.
Щом един човек може да възроди едно село, редно е и държавата да работи в тази насока.
|
