Вчера сутринта в ефира на БНТ
DARA и министърът на културата поставиха началото на идеята на младата изпълнителка за създаване на дом на артистите

DARA: „Имам голяма мечта в България да създадем дом на артистите и да започнем да съществуваме като среда и като общество. Имам тази идея от вече 4 години и искам да помогна да създадем едно пространство. Тези пространства дават шанс на много хора, независимо с какви възможности, да се развиват.“

Евтим Милошев, министър на културата: „Когато DARA е патрон на една такава инициатива, тя има много добро начало и старт. Това е вдъхновение за цялата нация.“

Памет

Изкушавам се да се върна „Назад във времето“… Преди малко повече от100 години в София е създаден

Дом на изкуствата

 Годината е 1920-та

„ …група писатели, артисти и художници, въодушевени от благородното желание да създадат условия и обстановка за по-тясно сближение между хората на изкуството у нас, сложиха основи на едно добро похвално дело , което назоваха „ Дом на изкуствата“  

/сп. „Обществена обнова“ 1920 год. кн. 5-6 /

Настоятелство

Председател Стефан Киров

Подпредседател Елин Пелин

Секретар Георги А. Стаматов

Касиер Христо Борина

Домакин Петър П. Морозов

Съветници Юрдан Сейков,

Иван Вульпе,

Д-р Ал. Балабанов

Владимир Димитров

Основатели Стефан Киров, Елин Пелин, Петър П. Морозов, Христо Борина, Юрдан Сейков, Иван Цибулка, Иван Вульпе, Ана Тодорова, Гено Киров, д-р Ал. Балабанов, Дим. Гюдженов, Сашо Попов, Владимир Димитров, Никола Кожухаров, Добри Немиров, Трифон Кунев, Сирак Скитник, Петър Стойчев, Панайот Димитров, Алекс. Миленков, Георги А. Стаматов, Стил. Чилингиров, Никола Атанасов

Все имена, оставили диря в културната история на България в периода между Двете световни войни

„…Войната беше зад гърба ни. В София се раждаше нов живот. Оцелялите интелигенти жадуваха за мир, за творчество, за общуване. Нима само по кръчмите и ресторантите щяха да се срещат? Трябваше им пристан, постоянен, удобен, трябваше им един клуб. И те го заплануваха и осъществиха. Най- запалените инициатори бяха двамата секретари: на Дружеството на столичните журналисти Йорд. Мечкаров и на  Дружеството на художниците Райко Алексиев. Попадна им неочаквано чудесен обект. Д-р Серафимов продаваше разкошната си къща на ъгъла на улица „Раковски“ и „Граф Игнатиев“, грамадна двуетажна сграда на не по-малко от 250 кв. метра и с толкова дворно място.

Къщата на д-р Серафимов проектирана през 1902 г. от арх. Петко Момчилов

 Къщата беше строена от виенски архитект, във виенски стил, с виенски материали и по виенски обзаведена. Дървен материал обковаваше стените, а паркетът и стълбището блестяха. Цената за онова време беше достъпна. Но нито „писателския съюз“, нито „съюзът на артистите“, нито музикантите не погледнаха сериозно на това начинание и отказаха да се включат. Започна борба и в общностите на журналистите и художниците. Но след дълги спорове с консервативните елементи и сключването на една ипотека, сградата беше купена и назована

Дом на изкуствата и печата



    Цели 23 години тя беше наистина дом на софийската интелигенция. Там всеки можеше да влиза и писатели, и артисти, и техните гости, да се настани в комфортната обстановка и вкуси кухнята на ресторанта, който заемаше долният етаж. Няколко помещения в горния етаж даваха възможност за тихи занимания, а обширния салон служеше за събрания, сказки, камерни концерти и вечерни забави. През летните дни градината – ресторант приемаше всеки дошъл. Ето една тогавашна характеристика  за „ Дома на изкуствата и печата“. „Това е единственият дом у нас, който толерира всички различия в обществения и политическия живот.“ / Спомени на Вера Мечкарова, 1991 г.;



Като виден журналист и тогавашен председател на Съюза на писателите, Йордан Мечкаров е сред основните инициатори, организатори и ръководители в процеса по осигуряване на средства и придобиване на сградата за нуждите на артистичната интелигенция.

Райко Алексиев - известният карикатурист, хуморист и общественик е един от най-дейните радетели за създаването на Дома. Заедно с Мечкаров и други интелектуалци, той участва активно в учредяването на средището. Райко Алексиев става дългогодишен председател на настоятелството на Дома, който по-късно прераства в Дом на изкуствата и печата /

Ще допълня картината със спомена на писателя Константин Константинов от „Път през годините“.
       „… От 1920 година „ Домът на изкуствата и печата“ стана неразделна част от сладкарницата „Цар Освободител“.


През този Дом, също както през сладкарницата мина значителен период от културния живот на България в първата половина на 20 век. Малката история на този „дом“, създаден от самите хора на изкуството и печата, без никаква официална помощ, е твърде характерна за времето и за традициите на това време.

·        Както през сладкарницата и тук почти целият двадесет и пет годишен духовен живот на страната мина с хората, инициативите и атмосферата си през този клуб. За знаменития оркестър на Бръмбазъците – едно щастливо колективна хрумване си струва да се кажат две думи.


В него участваха Борис Денев с кавал или тамбура, Александър Божинов с дайре, Сирак Скитник с тарамбука, Никола Танев с особен инструмент от две лъжици, които тракат, К. Щъркелов с тъпан…

Този оркестър беше сензацията и гордостта на дома, поради личния си състав. Увековечен с карикатурата на Ал. Божинов.

В една от стаите на долния етаж, която гледаше към улица „Раковски“ се роди българският ПЕН-клуб. Инициативата беше на професор Иван Шишманов, който беше и първият председател.

В съседна по-голяма стая ставаха камерните литературни четения на Асен Златаров;



публиката, импровизирани рецитали, около трийсет- четирийсет души, биваше предимно от писатели, а Златаров четеше своите есета, които,  струва ми се, не бяха печатани никъде…

Горе голямата зала беше за концерти, вокални и инструментални, на членове или гости; там ставаха писателските литературни четения и сказки, а в известни часове през деня тя беше място за курсове по танц и там учеха новите танци – танго, фокстрот - Елин Пелин, Добри Немиров, Борис Денев…

Тук „Бръмбазъците“, увеличени с доброволни сътрудници, даваха концерти не за публика, а за собствено удоволствие, а Райко Алексиев имитираше великолепно Рабиндранат Тагоре, който беше дохождал като гост на дома….

Тук Шаляпин, през своето пребиваване у нас след посещенията си в „Дъгата“ и „Широката“ - механи на „Позитано“, завършваше вечерите си с импровизирани рецитали.

В по-спокойни часове, когато нямаше външни хора, някой се обаждаше: „Сава, я изкарай „Радка комина чистеше!“…



Огнянов не чакаше много да го молят, усмихваше се, лицето му изведнъж ставаше глупаво – хитро селско лице и той затананикваше с мек фалцет двусмислената котленска или жеравненска песничка:

„Радка комина чистеше

Стоян й стълба държеше…“… и когато стигнеше към края, попримигнеше, подсмръкнеше, погледнеше нагоре и завършваше при общ смях: „ Да беше нашЪт, кат вашЪт, цял ден шА държа стълбата!...

В един от ъглите, заобиколен от млади и хубави дами, заседаваше Андрей Николов


със своята библейска брада, живи очи и умни, духовити реплики. Той беше „бай Андрей“ за всички и на неговата маса беше винаги интересно…

Повече от тия, които споменах, са вече сенки, отминали преди време…

За колцина от днешните млади хора споменатите досега имена, имена на рядко талантливи българи, не са празни звукове? А те са само от вчерашния ден.

 Но този вчерашен ден не се припомня почти от никого…“

През пролетта на 1944 година при бомбардировките над София Домът е разрушен!




А след 9 септември 1944 –та съдбата на тези „рядко талантливи българи“ минава през инквизиции, убийства, затвор, забрани и…забрава…

-------