10 и 11 февруари – традиционни народни празници, „преплели“ стародавните вярвания на българите с православния канон.  

10 февруари е денят на Св. Харалампий - христянски светец – лечител. Но в народния календар се празнува като Чуминден. Почитал се главно в Източна България. За здраве!

В народните представи чумата е стара грозна жена, безжалостна към плач, молби и дарове. Тя носи тефтер, в който са отбелязани предстоящите жертви и зорко следи да не пропусне някого.

Народният песенен фолклор пази образци, посветени на страшната болест.

Широко разпространена е песента за чумата в дома на заможния Караджа. Пеела се на трапеза:

"Снощи се Караджа похвали на юнашкото кафене:

Аз съм от царя по-богат, аз съм от Бога по-голям!

Аз имам дор девет сина, дор девет снахи хубави,

дор двайсет и пет унучки, пари си имам безбройно,

имане имам безкрайно...”

Дочул хвалбите на Караджата, Господ "се люто разсърди" и изпрати най-бързата от болестите -"черната чума" да накаже болярина за дързостта му:

"Ще тръшкаш, мари ще блъскаш, дор девет сина хубави,

дор девет снахички хубави, дор двайсет и пет унучки,

само Караджа ще оставиш..."

Изплашен от искането на "Черната чума", Караджата се мъчи да откупи семейството си, като предлага в замяна: пари, стока и живота на своите ратаи. Но "черната юда" остава непреклонна:

"Ний ако пари вземахме, земята щяхме да позлатим....“

Че тръшка чума, че блъска....само Караджа остави..." 

Чуминден. "Черната юда" е безжалостна към плач, молби и дарове, но е благосклонна към сирачетата: 

" Не бой се, холан Маринке, аз няма тебе да взема.

Аз ще да ида, Маринке, в чорбаджи Нако ще ида,

двете му щерки ще взема, дрехите ще им харизват,

теб ще ги дадат, Маринке, ти да ги носиш, Маринке.."

На Господ ще му дожалее и за Стоянчо - "един на мама " и ще поръча:

"Ангели, мой ратаи, станете, долу идете,

долу ми, доле на земя у Стоянови идете

додет не са го окъпали, окъпали и пременили,

че му душата върнете..." 

По седенки , на трапеза, на моабет се пеели различни варианти на "чумини" песни:

"Два се орлове виеха над моминската махала;

не са ми били орлове, най са ми били неволи:

едното беше чумата, а другото сипаницата.

Чумата бие, та трие, сипаницата ред гледа..."

 И затова жените спазвали магическите  "предпазни" обреди. Сутринта рано на 10-ти февруари " измитали болестите навън": премитали къщите и двора, почиствали оборите. Омесвали питки и ги раздавали, намазани с мед. Някъде от тези питки, оставяли и извън селото, "на чумата", та да я омилостивят и да не влиза в селото.

Така Денят на христянския светец-лечител Харалампий се свързал с Чуминден.

В народните представи Св. Харалампий държал чумата вързана с верига или затворена в шише. В иконите го изографисвали как я бие и гони...

11 февруари - Власовден е тясно свързан с предхождащия го Чуминден. Обредите, които се спазват са еднакви: чрез принасяне на "житна жертва"- обреден хляб - да се омилостивят демоните, носители на болести. Власовден е празник за здравето на впрегатните животни.

Сутрин, преди да изведат воловете на водопой, окичвали рогата им с обредни хлябове във формата на "вити рога". На извора захранвали животните с тях.

Често срещана практика било, при раздаването на хляба, хората да се ритат, бодат с глави и "мучат", откъдето идва и другото название на празника - Муковден.  

11 февруари - в православния календар е посветен на Свети Власий - епископ в Кападокийския град Севастия - добър и милосърден към всички, оказвал помощ не само на хората, но и на животните. Свети свещеномъченик Власий бил посечен в името на Христовта вяра. Но българите го приели за покровител на домашните животни.

На същия ден се почита и Свети мъченик Георги Софийски -Нови. Неговото житие е кратко. Родил се от благочестиви родители - българи: Димитър и Сара в градеца Кратово - Македония. След като се научил да чете и пише, Георги усвоил и златарския занаят. Останал без баща, бил принуден да избяга в по-големия град - София, за да избегне участта насила да го вземат еничар. Но и тук не се отървал от съдбата. Неколкократно принуждаван да смени вярата си, Георги упорито отказвал.

Въпреки че не го признал за виновен, кадията не успял да го спаси от ръцете на разярените си единоверци.

На 11 февруари 1515 година Георги изгорял на клада.

Поп Пейо - софийски свещенник, в чийто дом живял Георги, написал житието на Свети Георги Софийски - Нови.

Потърсих в българските народни балади и открих три варианта на песента:

"Георги златарче и кадъна". И както е отбелязано на всеки вариант, пеели я на хоро, на седянка, по великденски празници - в Новозагорско, Ямболско, Айтоско. Няма съмнение, че за Георги - златаря от София се пее и в трите песни. Народният певец също възхвалява твърдостта му при отстояване на вярата и запазване на българщината, но в по-лиричен житейски план.

"Имала майка, майко бе, един го сина млад Георги,

той за син, той за дъщеря. Чуди се майка, мае се

на какъв кяр да го даде, на кяр, на лесен занаят.

Дала го, й майка, отдала, златарче, баш куюмджийче.

Да лее гривни гайтани, иглички, ситни парички,

 и столовати пръстени. Учи се, Георги, научи,

самичък дюкян отвори, и седна Георги да лее.

Среброто грее не толкоз, Гьоргово лице надгрява!

Кадъна върви из пътя, кадъна Георги помери

със една златна ябълка. Георги кадъна думаше:

- Кадъно, моме кадийска, мирно си върви, не мери,

дип не си ми от вярата! Кадъна Георги продума:

- Георге ле, баш куюмджийче, зимаш ли мома кадъна,

ще ме земеш ли, Георге ле ? Георги кадъна думаше:

- Върви си върви, кадъно, аз не ща мома кадъна,

българка мома ще взема, българка, че пак българка !" 

И народната песен - съхранила спомена за канонизирания Св. Георги Софийски - Нови .

------