Православната църква днес почита Св. Йоан Кръстител.

На неговата памет са посветени няколко дни в годината. На 29 август възпоменава смъртта му - отсичане главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител.

Традиционният български календар отбелязва Деня като Секновение; Обсечене  и още - Църн Свети Йоан.

Този празник най- ясно пази идеята за цикличността на времето.

Годишното време е разделено на две полугодия: есенно - зимно и пролетно -лятно. Тази  симетрична организация, това двуделение се отразява и върху празничния народен календар. Много често при даден празник се отбелязва и съответния му антипод, разположен в другото полугодие...

Празникът Секновение - 29 август - наричан още Черни Свети Иван е своеобразен аналог на Зимния Ивановден / 7 януари /.

Но народният култ към Свети Иван е по - сложен. На светеца  са посветени два летни празника.

Първият - 24 юни е известен като Еньовден или Иван - бильобер, а вторият  - като Секновение, Свети Иван с отсечената глава или Иван - коприван / на днешния - 29 август/. И двата летни празника на Свети Йоан Кръстител се схващат като повратен момент в годишния природен и астрономически календар.

Народното поверие гласи, че на Еньовден     / Иван - бильобер/ "слънцето се завърта три пъти към зима", а за днешния ден, че             " нощта и денят се кръстосват" или "отсичат" т. е. стават равни по времетраене.

Секновение носи  явните белези на преходен период. Не само денят и нощта "Се секат" - изравняват на  този ден.  "Сече се" и водата, времето застудява и хората спират да се къпят в реките. На Секновение змиите и гущерите се скриват в леговищата си. И злосторните демонични същества - змейове, самодиви напускат земята на хората. Живееят те накрай света. По нашите земи идват по Благовец, когато всичко се раззеленява. Заселват се във високите планини, край "неначенати" езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не гори, а колата която го превозва - до три дни се чупи…

На Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна и утъпканата  трева там повече не расте.

Самодивите действат от ранна пролет - от Благовец до есента -  до Секновение.

Празникът в чест на Иван - коприван / 29 август/ е един от най - тежките и опасни през годината. Според христянската легенда на Секновение главата на Свети Йоан била отсечена и хвърлена в копривата. По аналогия с пролятата кръв на светеца, народната традиция забранява да се яде червено грозде и да се пие червено вино. В Югоизточна България на  какъвто ден през седмицата се случи Црън Свети Йоан, през цялата година на този ден не се кроят дрехи, за да не се носят в нещастие...

Кои са другите празници в народния календар в чест на светеца...

Според православния църковен календар зимният и двата летни празника са все в чест на Свети Йоан Кръстител.

Повсеместно българите честват зимния Св. Иван / 7 януари/ като кръстник на новородения в коледната нощ млад бог Христос. В народната традиция светецът се осмисля като покровител на кумството и побратимството. На зимния Ивановден  се извършва ритуалното къпане /кръщаване/ на всички младоженци. Един обряд, който приобщава младите към категорията на отдавна женените съпрузи.

Летният  Еньовден, Иван - бильобер, който календарно е отнесен към деня на лятното слънцестоене - 24 юни, се схваща навсякъде по българските земи като повратен момент в годишния природен и астрономически кръговрат. Народното поверие гласи, че този ден Св. Еньо облича своите девет кожуха. В някои селища се вярва, че единствено на Еньовден двамата небесни братя - близнаци  - слънцето и месецът се срещат. И още, че в нощта срещу летния Свети Иван "звездите слизат на земята" и обайват билките... че през тази нощ "небето се отваря", а водите в реките и морето "спират да се движат".... че в този ден и змейовете  се влюбват в земни девойки...

В Секновение дедите  ни виждали връзка в отсичането  главата на светеца с "пресичането", "обръщането" на времето, а от там и на редица природни процеси.

В народните представи "сеченето" означава разполовяване: на деня и нощта, на водата...

И като при всяко преходно време не трябвало да се започва нова работа.

Случаят с трите празника в чест на Свети Йоан Кръстител е особено интересен. Те носят най-пряко идеята за цикличността на времето, осмислена повече в православния канон.

Трите празника в чест на Свети Иван очертават и трите основни жизнени цикъла - раждане / Еньовден/, кръщаване / зимен Ивановден/ и умиране  / отсичане главата на светеца/.

Още в края на миналия век  голяма част от августовските народни празници отмират. Запазени са само спомени за някои от обредите и вярванията, които ги осмисляли.

-------