Род приходи, род отходи, а земля пребивает до веки

В православния христянски календар има три дни за почит към българския духовник. На 1 юли се отбелязва възвръщането на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилската обител; на 18 август - успение на Свети Иван Рилски; и на19 октомври - Ден на Свети Иван Рилски.

Много пъти съм прекрачвала железните порти на Рилския манастир и като турист, и професионално, с различни задачи: да заснема иконите, подписани от Захари Зограф; стенописите, изобразяващи „Грехът в българската иконопис"; иконостаса в главната манастирска църква, със своята невероятна дърворезба; експонати от богатата библиотека на манастира, съхранила около 250 ръкописни книги от XI-XIX век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи.

Притаявала съм дъх и пред уникалния Кръст на Рафаил, направен от цяло парче дърво – монахът използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извая върху кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Той работил близо 12 години и завършил кръста през 1802 г., но платил за нашата наслада векове по-късно със... зрението си.

Обикаляла съм и околността с местностите, запазили спомена за Свети Иван Рилски. Провирала съм се през отвора на пещерата, в която завършва земният му път. Но да си призная, оскъдни бяха знанията ми за него.

През 1990 г. излезе фототипно издание на монографията на академик Иван Дуйчев

Рилският светец и неговата обител

Редица въпроси, свързани с личността на Рилския светец и с неговата обител, ме занимаваха твърде отдавна – пише в увода авторът. – Решението да се заема с написването на цялостно изложение, обаче, се роди след едно незабравимо двуседмично скитане из Великата Рилска пустиня.

Академик Дуйчев отдава творческата си енергия на проучването на българското, византийското и славянското средновековно минало. Автор на над 500 научни труда, публикувани на 15 езика, той завеща на Софийския университет „Св. Климент Охридски" огромната си научна библиотека и къщата си в столичния квартал Павлово. Така е създаден и научният център за славяно-византийски проучвания, носещ неговото име.

Неотречимо е, че Рилският светец е една от най-бележитите личности в нашето минало, а неговата обител има вече хилядолетна, вечно жива история, свързана най-тясно с битието на българския народ.

И за да го докаже, академик Дуйчев използва целия наличен до момента материал – излага го научно, критично и достъпно. В края на книгата прилага 660 бележки с точни указания на използваните трудове и техните автори. Завършва с уговорката, че в книгата му само е загатнато богатството на разполагаемите извори... но това може да е подтик за едно по-пълно издирване и изучаване на наличното историческо градиво и на отделните малки, но важни въпроси.

Иван Рилски

се родил около 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина и до 25-годишната си възраст бил пастир. Той бил съвременник на княз Борис и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на неговия син – цар Петър.

По това време из цяла България се строели църкви и манастири. Почти всички видни представители на българската книжнина от края на ІХ и Х век били възпитаници на обителски килии: иноци били Климент Охридски, Наум, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър. Новооснованите манастири ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища.

От ранна възраст Иван Рилски бил приел християнската вяра. Желанието му било да се посвети напълно в служене на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий". Тук той получил образование и придобил знания от свещените богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал за дълго в обителта, а се отдал на

живот в пълна самота, молитви, пост и лишения

Векът на българското просвещение залязвал. Втората половина от царуването на цар Симеон протекла в непрестанни войни. Народът обеднявал, а духът на проповедничеството и просветата замирал.

Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Но и тук отшелникът не останал скрит от хората.

Народните предания съхранили спомена за извършени от него чудеса, не само приживе, но и подир смъртта му: за това как лекувал с молитвите си, как изцерявал болните и недъгавите. Така славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна.

Слухът за него стигнал и до цар Петър. Владетелят поискал да го види, да го чуе и да разговаря с него. Затова и му пратил в дар злато и плодове. Свети Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно.

Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. Накарал го да се изкачи на отсрещния връх.

Ако искаш да ме видиш и да те видя,

постави шатра на върха, а аз ще направя дим, та ти да видиш дима, а аз да видя шатрата – така ни е позволено да се видим.

Това е записал авторът на Безименното житие на светеца.

Към него започнали да се присъединяват ученици и сподвижници, които наоколо строели колиби за себе си. Колибите около пустинника се превърнали в килии, в близката пещера била съградена църквица – изникнала обител. Тези думи е повторил и патриарх Евтимий в своето житие за Рилския светец. Това било

началото на най-известния български манастир, Рилския

Негов пръв игумен станал сам преподобният Иван.

Преди смъртта си Иван Рилски се отдал на пълно усамотение. Занапред той нямало да напътства своите ученици и следовници. Необходимо било да им остави напътствие, по което да се ръководи основаната от него обител.

Писменият завет на Рилския светец е запазен, макар и в по-нов препис. Заветът – според академик Дуйчев – издава голяма начетеност. Познание на Светото писание: от Стария и Новия завет. В цялото изложение, с умело вплетени цитати, има забележителна логика и съчетана простота.

Така нравствеността на неговия живот с отричане от земните блага, проповедта за обич, когато в живота царувала омраза и зло, не могли да останат без въздействие върху душите на хората по онова време.

Иван Рилски се оттеглил в близка пещера, където прекарал пет години. Починал на 18 август 946 г. на около 70-годишна възраст.

Не е известно дали още по времето на цар Петър, или малко по-късно, мощите на Св. Иван Рилски били пренесени в Средец, където скоро станали обект на

всенародно почитание

С това място се свързва и официалната канонизация на светеца. Според автора на най-старото житие, пренасянето на мощите в Средец било резултат от общото желание на владетеля и народа.

В 1183 г. маджарите на крал Бела ІІІ превзели Средец и отнесли мощите на Св. Иван Рилски в своята столица Естергом. И тук, на унгарска земя, се разказвало за чудеса. След тригодишен престой в Естергом светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. През 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България.

След петвековно изгнаничество мощите на Св. Иван Рилски Чудотворец наново били върнати в неговата света Рилска обител. За голямото събитие от 1 юли 1469 г. разказват двама съвременници на завръщането им – Владислав Граматик и Димитър Кантакузин. Така настъпил и нов разцвет на Рилския манастир.

Десет века ни делят от времето, когато е живял и действал отшелникът от Рила. В онова хилядолетие съдбата и територията на България не били нейна воля, а се случвали по желанията първо на византийци, после – на османци. Тогава безброй паметници на българската старина били унищожени, но за щастие една от личностите, за която изворите са добре съхранени, е Иван Рилски. Това се дължи от една страна на особеното почитане, на което се радвал всред българския народ той, и от друга – на основаната от него обител. Рилският манастир запазил себе си през времето като църковно и просветно огнище, където с особена ревност се съхранили и всички писмени вести за светеца.

Ето как за живота на Иван Рилски притежаваме седем жития на български и едно на гръцки език. Най-ранното му упоменаване в старобългарската книжнина е в поучението на епископ Козма. Живял в последните години преди византийската власт, той посочва името на светеца като образец за българското духовенство, пример за духовен подвиг, срещу покварата и невежеството.

Дългото повествование върху живота на Рилския светец и съдбините на неговата обител потвърждават думите на Шатобриан, изказани преди повече от едно столетие – завършва повествованието си академик Иван Дуйчев, – а именно, че когато се говори за светец, не бива да си представяме „някой прост и фанатичен инок, отдаден поради тъпоумие или по нрав, на смешно суеверие", нито пък да смятаме някогашните иноци като „безделни люде, които живеели в обилие – за сметка на людските суеверия". Историята трябва да признае огромните заслуги на Рилския светец и неговата обител във вековното битие на българския народ. Простите думи на един рилски инок от миналия век: „род приходи, род отходи, а земля пребивает до веки", сякаш са казани за самата обител. Тя ще запази вечно значението си в духовния живот на нашия народ, защото в нейната основа наистина лежи възвишен нравствен и духовен подвиг.

-------