11 август …

В българската историческа памет

„11-ти август“ си има улица в София, но знаем ли какво се е случило тогава?





На тази дата, но през 1877 -ма, се е състояло най-тежкото сражение на Шипченския проход, което предопределя изхода от войната и бъдещето на България.

След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване през Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване. То ги очаква на друго място.

Ген. Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал Радецки тревожна телеграма:

Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.

Към Шипченския проход с ускорен марш се насочват подкрепления от 8-и армейски корпус на ген. Радецки. Но за тяхното придвижване са необходими три дни.

От 9 до 11 август 1877 г. на връх Св. Никола, връх Шипка и Орлово гнездо срещу войските на Сюлейман паша застава руско-българският отряд на ген. Столетов.  / Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия/.

Боевете започват в ранното утро на 9 август.

Полевият щаб на Руската армия  разпраща съобщение до всички части:

Два дни след началото – на 11 август - започва решителното сражение.

Неприятелят открива огън по втора и трета опълченски дружини, но бива неприятно изненадан. През нощта подпоручик Кисов с 18 стрелци заема позиция, която се оказва много сполучлива. Няколко залпа разгромяват турските стрелци. Но през това време неприятелският артилерийски огън продължава близо два часа, с което дава възможност османската пехота да се приближи максимално до Шипченската отбранителна позиция. Пехотинци и черкези нападат с диви викове, но както и предишните дни са посрещнати на нож.

Отбити са още три атаки. Защитниците използват камъни и дървета.

По този повод генерал-лейтенант Фьодор Радецки заявява на военния кореспондент на френския вестник „L"Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:

Чудото се случва, когато от редиците на трета дружина, майор Челяев запява песента „Шуми Марица” и изправен със сабя в ръка, без да обръща внимание на куршумите, повежда българските войни към победата. Този зов за последен напън дава нови сили на опълченците. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща врага, когато срещу него политат и трупове, придружени с мощно „Ура“.

Атаката е спряна. Шипка - спасена.

Армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен…

Османците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свободата на България и предначертава бъдещия краен успех.

-----

/ следва продължение/

„По следите на една безсмъртна песен“

 /“Шуми Марица“/