Банго Васил
На 14 януари ромите празнуват един от своите най-големи годишни календарни празници – Банго Васил (Куция Васил) или Циганската Нова година. Празникът е по Юлианския календар, когато е денят на Св. Василий. А защо почитат куция Васил ни разказва една циганска легенда:
Наслушал се Господ на хорските жалби. Омръзнало му все от роми да се оплакват.
– Кой излъга?
– Циганин!
– Кой открадна?
– Циганин!
– Кой уби?
– Циганин!
Един ден му дошло до гуша и решил да погуби ромите. Подмамил ги на един голям мост и зачакал. Когато се качили всички и дошли до средата на моста, Господ го счупил на две и циганският народ полетял към дълбоката бездна. В това време светиите гледали сеир и се наслаждавали на находчивостта на Всевишния. Само куцият Свети Васил, възмутен, възкликнал:
– Какво правиш, Господи?! Защо ги убиваш, та нали и те са твои създания !
И се втурнал да ги спасява. Преди да стигнат дълбоките води, ги сграбчил и пренесъл на другия бряг.
Ето защо до ден днешен ромите го помнят и почитат като свой спасител... Банго Васил".
Вечерта срещу Василица (14 януари) всички са в къщи, а вратата към къщата е здраво заключена до полунощ, за да не излиза късметът. Стопанката готви пълнена гъска (с ориз, дреболии и подправки) за празничната трапеза. Докато се пълни гъската, се мълчи. Накрая стопанинът пита:
„С какво напълни гъската ?", а стопанката отговаря:
„Със здраве, честит живот, булки, зетьове и внуци в тази къща..."
Интересна е и легендата, която обяснява защо на някои места е предпочитан петелът като жертвено животно:
Някога османлиите взимали кръвен данък от всяко семейство. Те слагали червен знак на вратата на къщата, откъдето вече са взели дете. В една циганска къща имало само една рожба и за да я спасят, заклали петел и с кръвта му намазали вратата. Османлиите видели знака и отминали.
Оттогава се празнува Васильовден с петел, а на децата се слага от кръвта му точка върху челото.
Рано сутринта на 14 януари стопанинът на къщата пръска царевични зърна по пода – за берекет, и пита стопанката:
„Кого сънува тази нощ?", а тя отговаря:
„Банго Васил", с което потвърждава, че не е забравен спасителят на циганския род и ще го почетат и тази година.
Първият гост на дома влиза с пожеланието:
„Сурва, сурва, чичо, идвам с магарета и катъри да „полазя" имота ти (да благословя имота ти)".
Банго Васил се празнува и на другия ден – „патерица", защото на куция Васил му трябва патерица. Гостуват си роднини и приятели.
Първите ценители и изследователи на циганския фолклор са българи. Още през ХІХ век Цани Гинчев, като учителл в Лом, се интересувал от циганския фолклор и направил опит да състави циганско-български речник. Цани Гинчев е известен български възрожденски писател, учител, обществен деец и фолклорист – редовен член на Българската академия на науките.
Д-р Найден Шейтанов, защитил докторат във Виена през 1926 г., учител по немски език в Първа софийска мъжка гимназия, също е проявявал траен интерес към историята, езика и фолклора на циганите. На него дължим съхраняването на много ценни сведения за тях.