1 януари 2014.

Навършват се 120 години от рождението на Анна Каменова.

В Златния фонд на БНТ се пазят 28 художествено-документални филми от рубриката „Неповторимото”
с  автор и водещ проф. Петър Петров.
Името  заимствахме от  томчето с издадени произведения на  писателката, под  същия надслов.

Богатият архив на Анна Каменова се превърна в сюжетна основа на документалната поредица, разкривайки  ни събития и личности, оставили диря в културната история на България в периода между Двете световни войни.

Проф. Петров  беше синовно привързан към историята на семейството, в което беше влязъл. В годините на съвместната ни работа той паралелно подготви и издаде няколко десетки книги, представящи  творчеството на трите поколения културни дейци от Маджаровия  род.

„ „Напиши за този род!” - подканяха ме близки и познати, като имаха предвид рода, към който принадлежа” - споделя писателката.

Отначало се съпротивлявала, но все по- често скришом започвала да изпълва тетрадки, бележници, отделни листове…

След години, опитвайки се да подреди тези спомени,
проф. Петров  среща една фраза, надраскана даже  на отделни листчета – като заклинание. „Напиши за този род!”

Книгата е публикувана десетилетие след смъртта на авторката.

Върху корицата е известният й портрет от художника Иван Милев.

„Когато ходех на гости в дома й на софийската улица „Оборище”, винаги дълго гледах един закачен на стената неин портрет, рисуван от Иван Милев. На него тя е съвсем млада. И е представена в онзи стилизиран маниер, който е присъщ на изтъкнатия ни художник – тя е част от един свят, който е сякаш зримо въплъщение на народните приказки и древни легенди.

Когато Иван Милев рисува образа на Анна Каменова и в него влага нещо, което присъства и в друга негова прочута творба от същия жанр – портрета на митологичната българска царица Ахинора - в съзнанието на художника моделът не пробужда още никакви литературни асоциации.Това още не е писателката Анна Каменова, авторката на романа „Харитининият грях”, с който ще дебютира през 1930 година и веднага ще се наложи като самобитен талант; не е още създателката на самобитни пътеписи, в които блика обичта й към красотите на родната земя и преклонението пред богатото й минало, в които тя разкрива тънкия си усет за неповторимото в душевността на българина, в неговото изкуство. Иван Милев сякаш е предчувствал към какво ще  обърне очи бъдещата писателка… Той е имал основания за такова предвиждане – та тя е потомка на Копривщица, на това гнездо на българщината, скътано сред планината; в жилите й тече кръвта на рода Бенковски, на една от ония глави, над които няма власт, защото те са готови да се отделят от раменете в името на свободата; тя е дъщеря на Михаил Маджаров, патриота, дипломата, общественика, книжовника…” – пише в предговора на „Неповторимото” Атанас Свиленов.



„ Откъснати страници”

/ мемоарно-епистоларна хроника/

Съставител Петър Петров

„ Анна Каменова не обичаше да живее със спомени, не обичаше да наставлява младите със своя опит от миналото. Никога не използваше израза: ”Аз на вашите години…”, освен когато в разговор с децата и внуците си се досещаше за забавна преживелица от детството или младежките години. Нерядко с чувство за хумор и с охота разказваше по някой повод за свои провинения и лудории в училище или вкъщи, за веселото и интересно общуване с братята Иван и Георги и сестра си Василка. Обичаше да говори за справедливата  строгост на баща си Михаил Маджаров и майка си Мария Тодорова – Маджарова, за плахостта си, която никога не наричаше наивна, при първите си опити да пише. Най-рано е започнала да съчинява стихове и се осмелила да сподели това с брат си Георги, който след като прочел няколко, казал: „Ако не станеш поет като Хайне, хич не се заемай с поезия!”

В последните години от своя живот и по-точно след смъртта на съпруга й Петко Стайнов, започна да записва някои свои спомени, но не ги озаглавяваше… Не се опитваше да спазва последователността на по-значимите и запечатили  се в паметта й събития, дори , когато поставяше листовете в папката си…” - споделя Михаила Стайнова.

„„ Интервюто не е разкриване, а прикриване на личността под издокарана окраска. То не е писателят по чехли, а във фрак".

За разлика от интервюто интимният дневник, писан само за себе си, разкрива най-автентичния портрет на автора. Допълнен с нейни откъслечни спомени и разсъждения, той се превръща в емоционална фактологическа  хроника, минаваща през четири войни, изпълнена със скръбта  от загубата на брат, сестра, майка, племенник, баща,снаха…

Анна Каменова живее младите си години /1912 – 1915/ в Лондон и Петроград”- пише в предговора Мария Стайнова – Секулова.

„В Лондон първите месеци бяха спокойни. Брат ми Иван почваше своята юридическа кариера и остана в София. Сестра ми току що се беше оженила, а брат ми Георги следваше право в Сорбоната в Париж, така че само аз бях при моите родители. Баща ми правеше своите първи запознанства с английски общественици и с града, първите дипломатически посещения…

… Вместо да  постъпя в английско училище, аз държах да завърша българска гимназия, а и баща ми беше на същото мнение. В края  на май пристигнах в София, за да се явя на изпит за целия материал.

На 15 юни пристигна по спешност баща ми, за да научи за фаталното решение на Фердинанд българската армия да нападне сръбски и гръцки части в Македония. Пет дена по-късно научихме скръбната вест, че брат ми Иван е бил тежко ранен при големите боеве край Серес /близо до Лахна/ и изоставен там под едно дърво от нашите отстъпващи войски. Баща ми беше съкрушен и от вероломството на Фердинанд, „от престъпното безумство”, от тежкото поражение на нашето отечество, но естествено преди всичко, от скръбта по загубения първороден син. Баща ми, който винаги гледаше реално на нещата и не обичаше да се самозалъгва, все пак опита последната надежда. Телеграфира на Венизелос, с когото имаше приятелско познанство, да го попита дали синът му не е случайно между пленените български войници. След два дни се получи безутешният отговор: „Вашият син Иван не е между пленените”…
В началото на Междусъюзническата война загина и съпругът на голямата ми сестра – достоен юрист –
д-р Михаил Войников. Тя дойде да живее при нас в Лондон с двегодишния си син Петко Войников…

... Един спомен събужда друг, нанизани са като зърна на много дълга и тежка божигробска броеница...

... 10 януари  1944 година бомбардировката засегна нашия дом. Загинаха моите родители, сестра ми, нейният син и снаха…

Не обръщай поглед назад ! Може да се вкамениш!

Не се вкаменихме.Ние двамата останахме. /със съпруга й Петко Стайнов/

Не се обръщай с мислите си назад! Може да се вкамениш!

 Жената на Лот не се стърпяла, и въпреки запрещението, се обърнала да види какво става и се вкаменила…И моето връщане назад би открило не една страшна картина…

 ... Но в живота ми е имало и не малко слънце...

В 1944 година, когато поехме нашите две малки дъщерички – четири и три годишни - /сирачетата на племенника й Петко Войников/- желаех само да бъдем здрави, докато свършат гимназия и постъпят в университета. Смятах, че ще бъдат вече подготвени за професия и ще могат да се оправят сами с живота. Съдбата бе решила да видя и женитбите им и защита на дисертация и да продължим да им помагаме и по-нататък

… Миналото е като бързотечна вода. Не се връща назад. Не се повтарят отблясъците, в които се е огледало слънцето…”

„ Неповторимото”- под това заглавие през 1942 година излиза пътеписната книга на Анна Каменова. Явно обикнато заглавие, отразяващо съкровени моменти от личния и творчески път на авторката.

„ Неповторимото” ще се повтори не само в подбраните произведения след близо четири десетилетия , но и ще остане в Златния фонд на Българската национална телевизия като заглавие на рубрика.

Чрез тези  биографично-изповедни фрагменти,  надникнахме  в богатата семейно - родова история на авторката. Чрез тях извадихме от забвение личности, оставили ярка следа  в културната история на България в десетилетието между 30-те и 40-те години на миналия век. Възстановихме картината на културния живот у нас, в който дейно участва и Анна Каменова.

„ Някога, първоначално портретът на Иван Милев, е бил едно очакване, една надежда, едно предвиждане. Днес той е особен символ, въплъщение на творческия свят на писателката”.