Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2014 21:50 - "Бежешком през годините" /По стълбата на телевизията / /
Автор: doraangelova Категория: Изкуство   
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове:
1



Бежешком през годините... 

 

През 1967 година завърших висшето си образование - “Българска филология “ към СУ. Вече можех да кандидатствам за редакторско място в редакция “Информация”. Да премина “от визуалната” към “текстовата” страна на телевизионната журналистика.  

По стълбата на... Телевизията
 

Имах насърчението и подкрепата на Главния редактор на редакцията. Трябваше да си издействам прехвърляне на щатната бройка от монтажа в редакцията. Почуках на вратата на ресорния заместник директор. Помня името му – „другарят Клисарски”. Посрещна ме с крака върху бюрото, разтворил вестник. Отговорът му беше дословно: “ Не сте ми нито роднина, нито любовница, защо да го направя”. Не можах да реагирам.

Директор на телевизията беше Леда Милева. Имаше определен ден в седмицата, в който приемаше служители. Записах се и в определения час бях в кабинета й. Изслуша ме. Усмихна се с нейната малко иронична усмивка и след няколко дни, през главата на моя ресорен зам. директор, бях назначена „литературен сътрудник” в редакция “Информация”.

Нямам думи да изразя възхищението си от тази достойна жена. Наистина през годините на нейното директорство БНТ беше в своя “златен период”. Ръководители на редакции бяха изтъкнати писатели, доказали се музиканти и дейци на културата. Множаха се стойностните предавания за деца, младежи и възрастни. Българската национална телевизия не беше само информационна медия. Това беше Телевизия, която популяризираше наука и изкуство, която носеше познание...

Няколкото години в редакция “Информация” се оказаха безкрайно полезни за по-нататъшната ми телевизионна кариера. Научих се на бързина, точност и акуратност в поднасяне на информацията. На стегнат, кратък изказ. Една добре поднесена новина не трябваше да надвишава 30 сек. Шестте изречения бяха достатъчни да изразят основното. Текстът и картината трябваше да се допълват, да бъдат добре синхронизирани. .

Тук овладях и спецификата на четенето на писания текст, разписването му по време на репетиция със символи, точните попадения и паузи...

Всичко това попивах от по-възрастните си колеги, професионалисти с главно “П”.

Но “визията” ме влечеше. Филмовата картина, филмовата лента... Все по-често поглеждах към работата на режисьора. В България нямаше висше кино и телевизионно образование. Нямаше как да премина на режисьорска бройка. И рискувах. Приех поканата на главния редактор на редакция “Наука и образование” да отида при него като асистент режисьор.

 Няма да забравя думите на началника на “Личен състав”. “Кой преминава от редакторско място на асистент режисьорско”? Беше прав. Слизах по йерархическата стълба с няколко стъпала, но желанието да бъда по-близо да филмовата работа беше по-силно. Главният редактор на „Наука и образование“ - Васил Шейтанов ми обеща, че ще ми помогне да получа удостояване за режисьор и го изпълни. Но най-важното, той ми гласува доверие да работя в неговата редакция и като режисьор... Удостояването дойде след няколко години от Комитета за култура в резултат на представяне на мои режисьорски документални и научно популярни телевизионни филми...

Не мога да не отбележа с благодарност добронамереността му в годините на съвместната ни работа. В редакция “Наука и образование” имах щастието да снимам за рубриките “ Съкровищата на България”, “Атлас”, “Мигове”- историческа рубрика с водещ проф. Николай Генчев, “Астрономия”, “Поезия”, “Граматика за всички”...

Много пътувах. Обиколих България и нейните културни и исторически забележителности. Всеки филм, защото основно още дълго се работеше на 16 мм. филмова лента, ме обогатяваше с нови познания, срещаше ме с интересни личности. Това не беше работа – това беше удоволствие - хоби. Наистина съдбата ме беше дарила с възможността да ги съчетая. Често си казвах, че ако ме накарат да се върна назад във времето и си избера отново път, по който да тръгна, без колебание бих избрала същия!

Няма как да изчисля броя на телевизионните филми, на които съм режисьор. В последните години като автор на сценарий и режисьор си записвах в един тефтер,та имам заглавията на 50 -тина, другите са потънали в небитието.

“Златният фонд” на Българската национална телевизия съхранява голяма част от последните, разбира се, вече прехвърлени на видеоносители. Някои от тях все още се въртят в ефира на Сателитния канал, 17 години след моето пенсиониране. Съдя по получените авторски хонорари от “Филмаутор” след няколкократните им повторения.

 

/следва/

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: doraangelova
Категория: Изкуство
Прочетен: 49712
Постинги: 46
Коментари: 5
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930