Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2014 22:00 - "Бежешком през годините" / Години, години... телевизионни години / /
Автор: doraangelova Категория: Изкуство   
Прочетен: 992 Коментари: 0 Гласове:
1



Бежешком през годините

 
След една от поредните структурни реорганизации в БНТ режисьорите бяхме отделени в обединения, извън редакциите. Това ми допадаше повече, защото ми даваше възможност да работя с всички редакции и така се обогатяваше тематиката на предаванията и телевизионните филми, които можех да реализирам. От цялата пъстра тематична палитра в годините не съм правила само Телевизионен театър. Смятах с основание, че това е в обсега на колегите с театрално образование. 

Години, години … телевизионни години 

„Лека нощ, деца!“ –една дългогодишна рубрика на БНТ. През 80 те години я оглави поетесата Петя Йорданова. С нея бяхме колежки от “Наука и образование”. Тя ми гласува доверие да драматизирам и поставя режисьорски приказките на Ран Босилек. Честваше се негова кръгла годишнина. И така станаха реалност и останаха в “Златния фонд” на БНТ няколко десетки приказки на този ненадминат сладкодумец. Екипът ми беше всеотдаен. Отговорният оператор Косьо Хаджиев, художниците постановчици з.а./заслужилият художник/ Христо Тодоров и Стефан Дорич, художничката по костюмите Лили Николова, музикалният оформител Дора Грашева, хореографката Роз Мари де Мео, гримьорите Александър Рошков и Весела Златоустова. Всеки се стремеше да даде най-доброто от себе си, да дообогати първоначалния замисъл. Какво удоволствие е да работиш с екип от съмишленици. !? Бюджетите не бяха високи и подръчните материали и „направи си сам” беше широко застъпено. За перуката на таралежа гримьорите бяха използвали сламки за пиене на сок. Стефко Дорич беше опънал конци между дърветата и с прахосмукачка ги бе напръскал с лепило С-200. Ефектът на паяжина беше поразителен... Всеки споделяше идеите, познанията си и кинаджийските хитринки, добити по киноснимачните площадки. „Един за всички, всички за един” Девизът на мускетарите беше в действие в нашия екип. Колко съм ви благодарна, скъпи колеги!

А актьорският състав?!!

След години, на 250- тото представление на “Хитър Петър” в Младежкия театър, Явор Спасов ми сподели, че участието му в моите „Лека нощи”, му дали идеята да направи това свое представление, което определено се харесваше на децата и имаше над 250 представления... 

“Пенка Касабова”- портрет на основателката на предучилищното обучение в България. Възпитала поколения детски учителки, разпространили из цялата страна предучилищното възпитание. Сестрата на Гео Милев, доживяла до дълбоки достойни творчески старини. Годеницата на Борис Христов, на която Втората световна война и политическите промени в Европа попречили да облече приготвената сватбена рокля. Още помня думите й: “Когато направиш смело крачка напред, Господ слага мост в краката ти”. 

“Баба Съба Енева” – майка на 4 деца, трима сина и една дъщеря, загинали преди 9 септември 1944 година като политзатворници и партизани в Балванската битка.:Още звучат в ушите ми думите й:

“ Не съм ли била и аз майка, не съм ли раждала, не съм ли къпала, не съм ли кърмила... Поне едничко да ми беше останало. Ако бях дърво щях да изсъхна, ако бях камък щях да се пръсна...” – вълнуваща изповед на майка, останала много далече от „възвишени” идеали  и политическа принадлежност. 

“Бай Жельо – грънчарят” – работил като електротехник, но несбъднатата му мечта било грънчарството. Като се пенсионирал превърнал гарсониерата си в ж. к. Люлин в грънчарска работилница. На остъкленото балконче инсталирал пещта. Стаята превърнал в склад за готовата продукция. В кухнята оставил за себе си само едно легло, а на масата подредил везните, глазурите и боите за грънците. Щастлив, че най-после е достигнал мечтата си. Член на „Задругата на майсторите”/ търговска организация на практикуващи занаятчии/. Неговите съдове носеха самобитния му почерк.

Пазя подарената ми от бай Жельо стомна –мома, заимствана по форма от древни тракийски керамични съдове. 

“Златарят” - пак от Задругата на майсторите - работеше в дома си в кв. “Надежда”. Творческият му път звучеше като приказка.” Бил портиер на една Банка. Една сутрин, при влизане на “господаря”, не успял да му отвори вратата и да я задържи. Изпъдили го. От тук от там, търсейки работа, попаднал чирак при един златар. Оказало се, че работата му приляга. След няколко години, вече признат майстор, направил един пръстен и отишъл в Банката. Поискал да се срещне с “господаря”. Връчил му го с думите: “Този пръстен е за Вас.

Направихте ми най – голямото добро като ме изхвърлихте от тук.” 

„Кожарят”, също член на Задругата на майсторите, показвайки ни оригиналните си творби, търсени и продавани най-вече в чужбина, ни каза, че думата „занаят” идвала от арабски език и означавала „изкуство”. Не съм проверила дали е така, но наскоро срещнах етимологията на „шедьовър”- така в средновековна Франция наричали предметът, с който занаятчията кандидатствал за майсторско свидетелства пред Гилдията.

Едновременшните майсторските свидетелства бяха оригинални, художествено оформени и калиграфски надписани документи. 

Припомняйки си заглавие или тема, по които съм работила , неминуемо пред мен изниква и това, с което съм ги запомнила. Човек, сентенция, случка ... 

“Разводите и неврозите при децата” – много са филмите , които съм снимала за ЗОВ – здравната редакция в БНТ. Но няма да забравя рисунката на едно детенце. Психолозите от детски неврологичен център карали своите малки пациенти да нарисуват своето семейство като използват животни, цветя и дръвчета... Това детенце живееше с по-голямата си сестричка и баща си – инвалид. Майката беше напуснала семейството. На листа в долния край, под една елхичка, имаше нарисувано зайче и гъбка , а високо в диагоналния ъгъл, беше кацнало съвсем малко слънчице. Както го рисуват понякога децата: жълто ъгълче на листа с няколко малки чертички-лъчите на слънцето. Какво беше тълкуването на детето:”Татко е елхичката, зайчето и гъбката сме ние - двете дечица, а слънчицето е мама.” Мама, високо там някъде, като слънцето любимо, но недостижимо. Какво по-вълнуващо потвърждение на невъзвратимите поражения върху детската психика, предизвикани от разстроена семейна среда, от развода на родителите?! 

 „Мигове“ - с проф. Николай Генчев направихме няколко десетки филма от тази историческа поредица . Плиска, Преслав, Мадара ... Колегите не спираха да му задават въпроси из българската история, а той не се уморяваше да разказва и да тълкува събитията. Не работа, а удоволствие бяха срещите ни с професора, оставил името си в българската историография. На няколко пъти ми казваше: „Искам да направим филм за предателството в българската история!” Но никой не се решаваше да се разрови в тази тема, както и в много други, които и до днес си остават спорни и недоизяснени.   

„Очерк за Марийка Бакалова”- най-младата партизанка в отряд „Антон Иванов”. На снимки в Пловдив сме. Най-напред ни посреща брат й, в кабинета си в Окръжния кабинет на БКП. Но по време на събитията той е бил 6-7 годишно дете и спомените му бяха много общи, повлияни от многобройните официални публикации. Помнеше следдеветосептемврийското погребение на костите на загиналите.

В родния й дом, в скромна едноетажна къща в махалата на преселници – тракийци, ни чакаше майка й – слабичка, забрадена възрастна жена, която беше сложила масата и държеше непременно да хапнем „За Бог да прости”: домашно омесена питка, сиренце, салам, домашна сурова туршия и по глътка вино... На стената висеше портрета на Марийка с ученическа престилка и баретка на главата. Нашето присъствие майката приемаше като „Помен” за загиналото си дете... Не можа да ни разкаже нищо за последните месеци от живота й, за партизанския отряд, за смъртта й ...

Оставаше ни надеждата да научим повече от майката на известна партийна функционерка – в момента на висока позиция в Министерство на вътрешните работи. Тя е била съученичка и приятелка на Марийка и от техния дом Марийка е излязла при партизаните. Разбрахме само, че двете момичета са отишли в отряда заедно със своите приятели. Идеята ли ги е водила или първата любов?!

Но... пред камерата възрастната жена повтори няколко различни версии, които не се връзваха една с друга. А дъщеря й не пожела да се появи пред камерата с оправданието за много и неотложна работа.

В такива случаи идваше на помощ написаният текст, но се губеше силата на документалното слово, изречено в кадър. След снимките отново се срещнахме с нашия консултант – директорът на историческия музей в града. Аз, като първи наивник, се опитвах да вържа версиите – как е загинала Марийка. Накрая, той ми каза в прав текст, че има много неизяснени моменти от дейността на отряда... Истината излезе по –късно. Сред партизаните е имало междуособици и много от загиналите са ликвидирани от своите. Кога и защо Марийка е станала неудобна? Защо оцелялата й приятелка е била покровителствана докрай от своя любим, на когото викали „секирчето”?!

Проф. Генчев беше прав за предателството в  българската история?!

 

/следва/




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: doraangelova
Категория: Изкуство
Прочетен: 119062
Постинги: 110
Коментари: 11
Гласове: 53
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031