Стана традиция всеки ден медиите да отделят специално внимание на астрологичните прогнози. И мнозина чакат да чуят или видят хороскопа си, преди да направят първите стъпки за деня.
През август са родените под знака на Лъва. Децата на Слънцето, децата на Огъня.
Ето че имам повод да надникна в съкровищницата на българското словесно народно творчество. Децата ни все по-рядко се докосват до него. Телевизионният екран бълва чужда култура, чужди герои.
А чрез образците от фолклора ни, можем да проследим "корените" български: езическите вярвания на дедите ни; мястото, което отреждали на Слънцето и брат му Огнян. И да се насладим на прекрасни поетични творби.
Култът към слънцето и другите небесни светила е бил познат на почти всички древни народи. Според сведения на средновековните хроники нашите славянски прадеди са почитали слънцето под името Даждбог - т.е. Богът, който дава всичко на хората. Почитали и брат му - Огъня. И до днес в летните празници той заема много важно място. Защото предците ни вярвали в неговата магическа, очистителна сила...
Единственото сведение, което имаме за почитането на слънцето през Средновековието, дължим на архиепископа на България през Византийско робство Теофилакт Охридски. Живял на границата между ХI и ХII век. Разказвайки извънредно интересното сведение за Омуртаг и неговите синове и за пленяването на Кинамон, Теофилакт създава един разговор между българския кан и византийския пленник. В този разговор Кинамон заявява: " А тия разни, които вие почитате като богове, признавам за истински демони, както съм се научил от светото писание, което казва, че всички богове на езичниците са демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месечината и ме караш да се чудя на великолепието им, слушай - и аз им се чудя, но ги имам за творения и слуги , подвалстни не само на Бога, но и на нас, човеците..." Отговорът на Омуртаг започва с: " Не унижавай нашите богове. Че тяхната сила е голяма, доказва това, че ние, като им се кланяме, покорихме цялата ромейска държава..."
Дедите ни им приписвали човешки черти и в творчеството си импровизирали техните чувства и желания...
За тях Слънцето има майка, яде, пие, усмихва се и се движи всеки ден по небето от изгрев до залез. В някои краища му дали и име: Райко - изведено от думата "рай".
Мотивът за женитбата на слънцето като че ли е най-популярен в словесното народно творчество.
И в различни песни и приказки той е развит по различен начин. Но ето кое остава общо: слънцето като обикаля по небето, вижда на земята едно много хубаво момиче, в което се влюбва. И закъснява да се прибере. Майка му се безпокои. Когато най-после се връща й обяснява защо се е забавило:
" Да знаеш, мамо, да знаеш, каква си мома съгледах,
по долна земя, под небо. Аз съм на небе - слънчице,
а тя е слънце - на земя, на земя между хората, и между треви зелени.."
В някои песни с разрешение на Господ, в други по съвета на майката, слънцето решава да пусне люлки на някой празник, на който се люлеят всички моми...
/ Гергьовден, Великден.../ И когато залюбената от него девойка сяда на люлката, слънцето я изтегля на небето. Някои песни свършват тук.
През 1859 година Георги Сава Раковски пръв обнародва песента "Слънчева женитба за хубава Грозданка".
Послушало съвета на майка си, Слънцето спуска люлка и Грозданка е вдигната при него. Смаяната майка едва успява да поръча на дъщеря си да спази обичая за "говеене". / Това е обредното мълчание на младата булка в знак на уважение към семейството, в което влиза/. Слънцето обаче мисли, че невестата му е глуха и няма и решава да я изостави и да се ожени за друга мома. То вдига нова сватба и взема за кума Грозданка. Докато трае церемонията, Грозданка си опарва пръстите, държейки запалената свещ. Подпалва се и булото на булката.
" Булка под було продума: - Грозданке, млада кумице,
ако си няма немица, че сляпа ли си слепица, та ми булото запали! "
В този момент изтича времето, през което е трябвало Грозданка да "говее", да мълчи и тя проговаря.
" Грозданка се е засмяла и булки дума продума:
- Аз не ти було запалих, само е було пламнало.
И не съм няма немица, нито съм сляпа слепица!
Мене ми мама поръча: Девет съм годин сукала,
девет годин да говея на свекър и на свекърва!
Сега девета година, сега ще да продумам.
Като я слънце зачуло и стара майка слънчова,
булка си назад върнали, Грозданка със слънце венчали..."
Магичен е финалът на друг вариант:
"… невестата / Грозданка / проговаря...
Засрамената мома Деница моли Бога да я превърне на птица. Бог я обръща в лястовица. Тя хвръква, но Слънцето я хваща за опашката и отскубва малко от перата й, затова и до днес опашката на лястовицата е като ножица..."
В някои от творбите, в които е разработен мотива за говеенето на слънчевата любима и за изоставянето й от Слънцето, се дават повече подробности за мълчанието на невестата. Тя трябва да мълчи не само в чест на свекър и свекърва, но в чест и на девера си.
В една песен от Панагюрище, разработена по същия начин като песента за Грозданка, майката успява да посъветва Марийка, преди люлката да я издигне високо в небето:
" Кога ми идеш, Марио, на слънчовите дворове,
ти говей свекру, свекърви, говей им девет години
и на девера Огняна и на него говей четири..."
От този пасаж се вижда, че всъщност братът на Слънцето, деверът на Мария, се нарича Огнян, име, образувано от Огъня, който бил втори син на Сварог - славянския бог-баща. Едва ли е случайно съвпадението с езическата религия на старите славяни. Явно, че певецът, който е съставил песента е разполагал с тези по-стари традиционни митове....
Разглеждайки песните, свързани със Слънцето, един от големите изследователи на българския фолклор проф. Михаил Арнаудов пише... "Нека не търсим следи от езически богове... Достатъчно е да останем при поетичното възхищение от прелестта на девойката..."
В народните представи слънцето е мерило за най- красивото, за най- бързото. И в песните си дедите ни използват образа му, за да изразят преклонението пред хубостта на българската девойка и юначеството на момъка.
Майка хвали дъщеря си пред моми и момци на кладенеца, че била "от слънцето по-хубава, от месеца дваж по -гиздава". Чува я слънцето и праща ясна Зора да калеса момата за състезание. Отива Зората с бъклица вино у момини и майката дава съгласието си за чудната среща. Сигурна за победата на дъщеря си, оплита косата й, пременява я и я извежда...
Когато се показва, слънцето огрява две планини,
а третата облива със синя светлина;
момата пък огрява "цяла свята".
Слънцето се признава за победено и възкликва пред момината хубост:
" Блазе, боже, на таз майка, дет изхрани това чедо!
Лице му се белееше като пряспа дваж превета,
очи му се чернееха като угар триж орана;
вежди му се синееха като гайтан на нов дюкян;
руса коса разрешила, като ела във усои..."
Сходен на този мотив е песента за облог между слънце и момък.
"Похвалил се добър юнак, че си има конче, което за ден обикаля земята.
Чува го Слънцето и предлага да се надпреварят:
ако спечели юнакът, ще получи в дар слънчевата сестра Ангелина;
ако спечели слънцето, ще вземе коня на юнака.
Впускат се заранта юнакът по земята, а слънцето по небето. Пръв достига слънчевите порти юнакът. "
" Ангелина по двор ходи.
Като видя добър юнак, отвори му, посрещна го, развожда му добро конче;
че си чака добър юнак дор си дойде ясно слънце.
Че си й дошло по вечеря. "
Слънцето удържа дума и дава сестра си...
" Покачи я добър юнак, покачи я на коня си,
занесе я добър юнак, занесе я у дома си"
И двете песни: " Мома и слънце" и "Юнак и слънце" се пеят по Коледа, с явното желание да се възпее момковата сила и момината хубост.
Това е обредното пожелание на коледарите към момичето и момчето на стопанина, в дома, в който се влезли . С вяра в магическата му сила.
Като че ли най-популярен е мотивът за женитбата на слънцето.... оттук и съдбата на слънчевата невеста.
Слънчевата невеста не само е описана като необикновено красиво момиче.
Но винаги има и нещо необикновено в раждането му.
В "Слънчева женитба"- песен от Панагюрско - умирали едно след друго децата на грозданкината майка.
" Славки си рожба не трае -
добила Славка момиче,
твърде било хубаво -
Славка се чуди и мае
как да му име нарече.
Нарекла го Грозданка, да му е грозно името."
Та грозното име да го предпази от злите духове, които са й пречили до сега да запази другите си деца...
Когато слънцето вдига люлката с Грозданка, майката, давайки заръки, допълва още необикновени подробности от нейното детство...
"Грозданке, мила мамина,
девет години си сукала…”
Често красивата слънчева невеста е родена и по магичен начин.
"Мария, едничко чедо на майка, се оженила, но нямала деца. Тогава майка й й дала съвет как да се сдобие с мечтаната рожба:
"Марийка мама послуша, отиде долу на Тунджа,
на Тунджа и на Марица, па си взе бяло камъче,
че го хубаво окъпа, в топли го нанки загъна,
в златни го люлки турила,
па го Марийка люляла, люляла и му запяла.
Триста му песни изпяла, ни веднаж не го отгъна.
Щом го Марийка отгъна, да видиш чудо голямо;
камъче дете станало.
Па си ми дете кръстили, с хубаво име - Добринка...."
След чудното появяване на Добринка на света, идва влюбването на слънцето в това момиче, родено при съединяването на две големи реки - Тунджа и Марица. Слънцето спуща люлка и вдига Добринка.
" Оттогаз дори до сега на небо греят две слънца;
едното слънце - слънцето,
другото слънце - Добринка.
Слънцето грее летоска,
Добринка грее през пролет..."
Още по-интересни са две песни, които са посветени на една загадъчна Домна царица.
"Ой, Домне, Домне, Домне царице.
Тръгнала Домна сутрина рано,
билки да бере, билки за рожба..."
Тази песен се пее на Еньовден.
Втората песен е посветена на Света Марина. Народът ни я нарича Огнена и я празнува на третия ден от Горещниците / в средата на юли/. В тази песен става ясно, че Домна царица е майката на Света Марина.
"Домна царица на слънце дума:
- Ой, слънце, слънце, ясно, високо;
като ми грееш ти на широко, дали не знаеш биле за рожба,
биле за рожба за клето сърце..."
Слънцето отговаря, че знае тази рядка и скъпа билка и макар да се намира много надалече,ще й я намери, но предварително трябва да обещае, че ако роди момиче, то ще бъде за него. И Домна царица ражда момиче. Тя го крие и не му дава да прекрачи къщния праг, та да не го види слънцето. Но един ден Домна чува, че бие клепало.
"То не било боже клепало,
ами е била сама змеица,
сама змеица златокрилица.."
Майката, измамена от змеицата, отива на църква и в нейно отсъствие момичето излиза на двора да налее вода.
" Менци е взела, вода наляла,
вода наляла и се върнала.
Кат я видяло ясното слънце,
то си посегна от синьо небо,
та си издигна бяла Марина,
та я издигна в синьото небо..."
В песента са вплетени два мотива. Кражбата на момичето, заченато по магически начин и измамата на Домна царица от змеицата, която действа като съюзник на слънцето...
Приели дедите ни православната вяра, но преплели в нея и я обогатили със стародавните си вярвания. И не случайно чужденците се дивят на българския фолклор , наричайки го мистерия, магия… Остава ни само да не го забравяме и по-често да се обръщаме към него, да разгръщаме страниците на съхраненото и да го предаваме на поколенията.
