1-ви август е православният празник на Седемте мъченици - Светите братя Макавеи. В Народния календар те са дали названието на първите 12 дни на месеца - Макавееви дни.
Дедите ни не се притеснявали, че в обредните си практики често преплитали стародавните си вярвания с православния канон.
И така свързали Макавей с думата "мъка". И на първи август празнували, та да не ги сполетява мъка и болка през годината. Жените се въздържали да предат, за да не ги болят пръстите. Не тъчели и не къпели децата си.
За нас Нова година е на 1 януари, денят в който източно - православната църква отбелязва паметта на свети Василий Велики, но в древни времена за начало на годината се приемал първият ден на месец септември. Защото тогава реколтата била прибрана или както казва народът: "Всичко що расте повито / жито, ечемик, овес, боб/ е под стряха прибрано".
В българската обредност битува един интересен обичай, свързан с предстоящото начало на Новата стопанска година:
Гадаене за времето. Всеки един от 12 -те Макавеи се нарича на един от предстоящите месеци...
И така, ако на днешния 1 -ви август, времето се задържи тихо, горещо и без вятър, то и първият месец от Новата стопанска година - септември - ще бъде тих и топъл...
Обичаят на този ден: да се гадае времето, да се предвижда бъдещото благополучие - е вид магия, призоваваща плодородие.
Ритуалното ходене на гости пък трябвало да подпомогне благоприятния изход на магията. И по-младите ходели у по-старите - в израз на почит и смирение към предците. Специално месената пита и виното на трапезата са също обряд - жертвоприношение.
На 1 август се правел и водосвет в хамбарите, та да са пълни и догодина...
От днес започва и Богородичния пост. Това "лишаване" е вид временна "смърт", която ще предизвика новото раждане.... отрицателна магия, която също призовава плодородие....
Със стародавни вярвания за осигуряване на новото "Начало" са свързани и други обичаи - забрани. Така днешният ден в Средните Родопи се нарича Егус и не се работи, за да се предпази дома от пожари и ... от вълци.
Ето че вече започва и изпълнението на обичаи, свързани с животни - вредители... Тук все още те са само една страна от празника, само набелязани, и то само в определени области....Но малко по-късно, когато настъпи основната промяна в годишното време, почитането на животните - вредители ще заема и все
по -централно място в празниците на народния календар....
Така, на първия ден на месец август, дедите ни вярвали , че чрез магически обряди, ще осигурят здраве и берекет и през следващата стопанска година.
В Северозападна България празнували 1 август и като Ден на баджанаците.
Всички зетьове се събирали в дома на своя тъст. Той подготвял богатата трапеза. Най-възрастният зет носел една одрана кожа - "тулум". Щом свършела гощавката - започвала веселбата. Тогава старшият зет вземал "тулума" и започвал да удря с него по по-младите зетьове, по своите бадажанаци. Те не се защитавали, а бягали, обикаляйки хармана и стопанските постройки... та и догодина да е плодородна и на полето и в кошарите...
Още в края на ХІХ век обичаят с гостуването на зетьовете бил на изчезване, но обредното му магическо значение се помни и до днес.
Уважаемите зетьове, не е зле , уж случайно, да се обадят днес на тъста си. Най- малкото, ще го изненадат. И то сигурно приятно ! Уважавайки стародавната мъжка традиция, няма да сбъркат!
Весел празник, зетьове!