Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2014 19:19 - Неповторимото Змей Горянин
Автор: doraangelova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1537 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.02.2014 19:20


Преди няколко дни попаднах на заглавие в  PIK.BG :Васил Стоилов в любовен триъгълник със Сирак Скитник... Художникът до края на дните си бил влюбен в съпругата на писателя – „Змеицата” Соня Димитрова...”

Явно авторът, търсейки „жълтевинката”, подведен от  артистичните иносказателни псевдоними, е събрал в едно имената на Сирак Скитник и Змей Горянин, двама творци оставили диря в културната история на България в периода между двете световни войни, а след 9.ІХ.1944 година  споделили задълго сходна творческа съдба – забрана и забрава ...

Неповторимото
/ В памет на проф.д.изк.Петър Петров / 

 Змей Горянин  

Един уловен спомен от „Неповторимото” на Анна Каменова ни връща към човека и твореца Змей Горянин. Един грижливо пазен от нея „авторски машинопис” от 1933 година – поемата на Змей Горянин „ Пъстроцветен кокетен букет с 16 дамски и една мъжка глава”, подреден като цялостна книжка. Една артистична творба, наситена с много хумор и искрено уважение към членките на Клуба на българските писателки – съществувал до 1947 година, когато е разтурен. Клубът е основан през1930 година и събира двайсетина имена на жени, някои от които съперничат на най-видните писатели в българската литература – Елисавета Багряна, Дора Габе, Мара Белчева, Магда Петканова, Калина Малина, Фани Попова Мутафова...


 

В своя „Пъстър поетен букет” Змей Горянин посвещава по едно стихотворение на  всяка от 16-те поетеси и писателки. В тъканта на поетичното слово той умело вплита заглавието на по-значимите им издадени творби. Зад изискания тон дава и своята оценка с много хумор, но и с искрено уважение. 

„ О, славна безкрайна Украйна!-

една дъщеря ни дари,-

в България – родина Сияйна-

тя дойде, бори се, твори.

 

И днеска макар беловласа,

пак влаче културен хомот

и слага славянска подкваса

на нашия швабски живот

 

Прости ми, о, майко Славянова,

за тази закачка в куплет!

Простете, госпожо Шишманова,

на младия весел поет!” 

/ Лидия Шишманова е родена в Киев. Баща й проф. Михайло Драгоманов е известен украински учен. Прекарва голяма част от живота си в емиграция. През 1889 година Лидия Драгоманова се среща с ученика на баща си Иван Шишманов, с когото се сврзва завинаги. В София е постоянен сътрудник на „La Bulgari”. Сътрудничи на вестник „Мир”, „Български преглед”, „Българска мисъл”, „Вестник на жената”. Превежда на френски Вазов, Добри Немиров, Анна Каменова, Иван Шишманов, Николай Райнов./ 

„ Отприщен яз. Къде ще се излее?-

в градината на беден градинар,

или в парка на всемощен цар?!

- да пророкувам, ей богу, не смея!

 

Но в този яз аз, страстният рибар,

едва ли някога ще хвана мряна:

на дъното му в замък – кехлибар –

живее най-младата поеткаЯна

                   Язова 

/ Родена в Лом. Издала стихосбирката: „Язове” -1931 година / 

„Стъпки на прага –

тайнствени стъпки –

миглите във влага,

в душата тръпки:

спомени нежни,

бурни, метежни-

идат на гости.

/Макар през пости./

Спомени пее

и преповтаря,-

тъй си живее

Белчева Мара.” 

/ „На прага стъпки” е първата стихотворна книга на Мара Белчева. За втората си стихосбирка „Сонети” получава първа награда за поезия от Министерството на просветата през1925 година./ 

„ Месеците й макар над триста,

на девойче мъничко изглежда –

и в очите й наивно бистири

грей детинска някакава надежда.

 

В всеки  град и село се показва,

негде влиза даже през комина,-

на децата приказки разказава

веселата Калина Малина.” 

/ „Вестник на жената” : „ Наши писателки сред народа. Евгения Марс и Калина Малина след две четения за деца и възрастни в Плевен, са посетили селата Пордим и Радинец. Това е първият случай, когато наши писателки посещават селото./ 

„Пред мен е книгата на древен звездочет,

по нея аз обхождам зодиака

и виждам как от всички най-напред

Блести елмаз – ЗВЕЗДАТА НА МОРЯКА.

 

Аз искам да замахна с ръка,

като светулка леко да я хвана,

но вика ми: По нежно! Не така!

Тя ВЕЧНАТА И СВЯТАТА Багряна.” 

/ През същата 1933 година Министерството на просветата е раздало премии и поощрения на членки на Клуба на българските писателки: Анна Каменова за романа „Градът е същият”, Яна Язова – за стихосбирката „Бунт”   Магда Петканова за „Изгубен камък и Мария Грубешлиева – Балина за „Езически песни”./ 

„ Тя мина из земния път

през Добруджа, Франция, Прага,-

един вид, обходи светът

с бедняшка, поетска тояга.

Бе някога весела питчка

под синьото родно небе,

а днес се зове ЛУНАТИЧКА

            Дора Габе." 

Своя „ Кокетен поетен букет” Змей Горянин публикува във „Вестник на жената”

на 25 февруари 1933 година, но като отделна книжка не се появява никога. Всъщност приживе той не издава нито една стихосбирка... 

Към поезията се връща отново едва след трагичния завой на съдбата му на 31 януари 1945 година. В Дирекция на милицията и в Софийския централен затвор като политически затворник той отново пише стихове и продължава до края на живота си. В архива му има няколко поетични сборника, които е съставил и „издал” в един екземпляр на пишеща машина – със саморъчно художествено оформление – един мъжествен отговор на невъзможността да ги публикува. 

„ ... Обичаше сам да оформя книгите си - споделя пред камерата на Българската национална телевизия г-жа Соня Димитрова, съпругата на писателя.- Сам подготвяше за печат написаното... Никога не оставаше с празни ръце. Между литературните си занимания майстореше дървени миниатюри. Когато змисляше някой роман, разказ или стихотворение, все дялкаше от малките дървени трупчета. Не съм го виждала никога без работа. Все се занимаваше с нещо. Пише, превежда, чете, рисува... Аз се грижех за всичко. Той да пише. Всеки ден по нещо. Аз събирах материалите. Научих се да пиша на машина. Подредих му една историческа картотека с над 1 600 фиша. Той използваше служебните си командировки, за да събира исторически материали. След излизането на книгите, искаше да ги хвърли. „Аз съм си свършил работата казваше”.  Аз ги съхраних на тавана.”

Кой е Змей Горянин?


 

Светлозар Димитров – Змей Горянин, е роден в Русе на 11 януари 1905 година. Завършва образованието си в родния град. През 1930 година се премества със съпругата си в София. Работи в Дирекция Храноизнос, а по- късно в Дирекция по печата, която напуска сам през 1942 година, за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Този факт е необяснимо незачетен през 1945 година.

Още от 1923 година сътрудничи с критически статии, стихове, хумор и сатира в множество вестници и списания.

Автор е на разкази, повести, романи и пиеси – над 40 на брой – и за деца и за възрастни. Особено голям интерес има към българската история. Обект на неговите изследвания са най-светлите български имена: Отец Паисий, Софроний Врачански, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Змей Горянин подготвя голяма картотека на историята на България по дни.

До последния си ден – 26 август 1958 година, когато смъртта го застига в манастира „Седемте престола”, той продължава да търси безсмъртния български дух – „невидимата божия искрица, по-малка от синапово зърно, която живее в сърцата на всички хора от една народност и дава народностна физиономия на отделните държави.” 

Този „Дух на българина”, както е назована една от книгите му – издадена през 1941 година, му дава по-късно трудно обясними сили. 

„Чрез стиховете си Змей Горянин успява да се изтръгне на воля, в далечни ширини, с жива импулсивна, почти юношеска тръпка на странстване – пише Калин Донков в издадената след 1989 година стихосбирка, събрала написаното в затвора. – „ Стиховете ни заковават с осъзнаването на поезията като изход от тъмницата, като кратко нереално пребиваване на свобода, като утеха под желязното ходило на времето.” 

„Обичам топлите страни

там някъде покрай екватора

и страшно страдам тия дни,

че нямам волността на вятъра,

а във Централния затвор –

като затворник политически -

за български всеобщ позор

лежа и мисля поетически.

Но яхнал стария Пегас,

пак мога да догоня вятъра

и да прекарам някой час

сред хубостите на екватора...” 

И тази книжка е подготвил сам за печат, по познатия начин, а във финалното каре е отбелязано:

„ Змей Горянин написа стихотворенията

„Екватор” през септември 1945 година,

когато беше политически затворник

в Централния затвор в София.” 

Госпожа Соня Димитрова - „Змеицата”, както я наричат в приятелските среди, продължава своя разказ: 

„... Обичаше много музиката и сам имаше хубав тенор. Така се и запознахме. И двамата бяхме хорити в русенския гимназиален хор. Като по-млада като готвех и шетах, обичах да пея. Щом ме чуеше, Змея си оставаше работата и пристигаше при мен в кухнята и така пеехме разни дуети. Той дирижираше, защото имаше познания и по хорово диригентство, бил е и диригент, а и сам музицираше...

... Беше голям познавач и експерт филателист и даже преди години увлече и Елин Пелин, с когото бяха приятели, по „маркаджилъка” – както се изразяваше и самият Елин Пелин. Ходеха по филателни магазини и си купуваха разни стари и новоизлезли марки, албуми, класьори, пинсети...

...  По едно време беше и рибар. Този занаят, както казваше Елин Пелин, го научил от него. Даже му подари бамбукова въдица и други принадлежости. Но Змея скоро се отказа, защото обичаше много животните и този спорт не го увлече...

... Бяха добри приятели с художника Васил Стоилов – останали са ми спомен портрети и картини от от него.

... Змеят беше интелигентна личност, която общуваше с духовния елит на столицата. С него живеех богат, много богат духовен живот... Когато почина – обеднях...”.

Калин Донков е написал:

„Поезията на Змей Горянин е безхитросна и в същото време истинска, небрежната й магия стига до нас, сякаш и за нас е била предназначена. И ние сме готови да повярваме отново, че сълзата на твореца може да излекува и повече от едно сърце.” 

„Тихият вятър донесе отвън

дъх на ливада и песен за сън.

Заспивам без болка, без гняв, без тъга

в светлик на стоцветна небесна дъга.

Може би туй е последният сън,

идващ с топлия вятър отвън, -

сън непробуден, спокоен, дълбок,

със който ще стигна до светлия Бог.”

 

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: doraangelova
Категория: Изкуство
Прочетен: 119090
Постинги: 110
Коментари: 11
Гласове: 53
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031