Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2014 16:28 - Трифон Зарезан в обредността на народния календар,14-ти февруари празник на веселието и любовта
Автор: doraangelova Категория: Изкуство   
Прочетен: 831 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 14.02.2014 16:44


Днешният 14 февруари е двоен празник - за тези, които не искат да се съобразят с промените, настъпили в православния календар, е Трифон – Зарезан;
за младите – приели католическия празник  „Свети Валентин”, е Денят на влюбените.

Няма лошо – само празник да е . Пък и виното не е скарано с любовта, нито любовта с виното... ”Налей ми вино в чаша тънкостенна” – пееше незабравимата Катя Филипова. 

Как са празнували този ден дедите ни, какво са съхранили от езическите вярвания, какво са привнесли от христянския канон?  

Според българския народен календар от Трифоновден започва пролетно-лятното полугодие. След кратък зимен отдих, с подкастрянето на лозята и овошките, започва отново селскостопанският труд.

"Свети Трифон" се приема за покровител на лозари, кръчмари и градинари.

И така в нашата традиция се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифун Зарезан - един от най-буйните и жизнерадостни народни празници.

И ако житието на светеца ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, заради силната му вяра, то старобългарската притча за Трифун Зарезан е изпълнена с добродушен присмех. Ето какво гласи тя:

Един ден, в началото на февруари - Трифун се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и й се присмял. На Богородица й домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифуница:

- Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифуница и видяла, че мъжът й, малко "понаправил" глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво й казала Дева Мария. Отново се присмял Трифун:

- Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа така, а не така - показал - и като замахнал с косера - клъцнал носа си.

От тук идва и народното название на празника: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата...

На този народен празник ясно личи и "първообраза" му: а това са големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий - богът на плодородието, веселието и виното.

 

На Трифоновден - стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. Правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца. Наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.

Така "стъкмени" мъжете тръгвали за лозята "да кроят", да подрязват лозовите насъждения, та "всяка лоза -да дава - чебър вино". Всеки стопанин отрязвал от своето лозе по няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си. 

Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и "цар ".Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много или пък - най-щедрият и уважаван мъж от селото. Окичвали "царя" с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи. А после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг. Добре пийнали и похапнали тръгвали към селото, като качвали своя "цар" на "колесница" и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на "царя".След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в къщата на "царя" или на мегдана и продължавали празника до първи петли. 

Двата дни след Трифоновден - в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия - и трите дни са известни като Трифунци.

На първия Трифунец заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов съсед или побратим го увещавал:

- Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже.

Обрядът, характерен главно за Родопската област, се нарича"трифуносване" и засяга и бездетните жени и добитъка.

Пак в този район третият ден от празниците се нарича Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те печели големи пити от царевично брашно и ги раздавали на съседите.

В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като "Света Богородица" и "Симеоновден". И двата празника се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали "Симеон - бележник". Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег - "симьосано". Симеоновден се смятал за един от най-лошите дни през годината. 

И трите "Трифунци", които се празнуват в народния календар, имат безспорна връзка с православните празници. В старобългарската притча за Трифун Зарезан намираме вплетено библейското сказание за отиването на Дева Мария с Младенеца в храма. Поверията и магическите действия срещу безплодие, които се практикуват на 2 -я и 3 -я Трифунец, явно са свързани с името на Светата майка, с вярата, че тя е покровителка на майчинството...

Приели христянската религия дедите ни, но не се отказали и от езическите си вярвания, щом можели и на тях да се надяват за здраве и плодородие... 

Жива е традицията и днес, въпреки че след 1968 година настъпиха промени в православния християнски календар. Получи се несъответствие между много от най-почитаните, все още живи народни празници и празниците в църковния  календар. Православният канон изтегли с 13 дни напред дните в новия си календар.

Но на много места все още Трифон Зарезан се празнува по стария църковно православен стил на 14 февруари, който в годините на социализма бе обявен за Ден на лозаря. Но това е друга тема. Важното е, че и днес повсеместно се почита Трифун Зарезан, че традицията и по-голяма част от обредността й е жива и че по нашите земи все още е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: doraangelova
Категория: Изкуство
Прочетен: 118938
Постинги: 110
Коментари: 11
Гласове: 53
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031