Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2013 00:31 - Никулденска празнична обредност по българските земи
Автор: doraangelova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.12.2013 10:01


.                Никулденска празнична обредност по българските земи

 

Според традиционния народен календар първият зимен празник е Андреевден. Тогава слънцето се завърта и денят започва да нарства с едно просено зърно.

Настъпва време за весело разпускане през многобройните декемврийски празници.

Ето ги и първите три - 4, 5 , и 6 -ти декември,  споени в едно от светиите : Варвара,  Сава и  Никола.

Дедите ни възприемали Варвара и Сава като две сестри на свети Никола, различни по нрав, но длъжни да подготвят празника му. Пословична е играта на думи с имената на светците: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава." 

Като типично женски празници Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадания.

На Света Варвара, девойките от хасковско ставали рано и започвали да пресяват брашно като държат ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог:

 - Не така, чедо, обърни ситото! Че то, иначе кой ще те научи?

- Свекървата! - отговаряла девойката.

- Дай Боже да бъде по -добра от мен! - благославяла бабата.

Това обредно магическо действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство, да случи на добра свекърва.

 В ранното утро на следващия празник, на Свети Сава, още преди изгрев слънце, девойките се надпреварвали коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това, ще се омъжи първа през годината.  

" Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава" повтаряли дедите ни и се подготвяли за един от най-големите семейни празници в народния календар, съвместил стародавните вярвания с христянския канон.

Спорад народната легенда, когато Господ разпределял света между шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните:

" Дял се падна на свети Никола

да си ходи по море, по Дунав,

да си ходи, гемии да крепи..."

И Свети Никола се почита като покровител на водните дълбини, на моряците и рибарите, като спасител на изпадналите в беда корабокрушенци:

В коледарска песен от Карловско се пее за Свети Никола, който е отишъл в Черно море,

та избавил три гемии,

три гемии, гемиджии,

дето бяха потънали..."

Във фолклора е позната и притчата за това, как веднъж Свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран...

От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан. И то на риба с люспи. Като се внимава много при почистването им да не падат на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и ако някой настъпи рибя люспа.

За Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибе изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.

Костите  от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали, за магически действия срещу болести, против "лоши очи", да пазят дома от зло.

И още и още...стародавни езически и христянски вярвания, преплетени

в никулденската  обредна практика.

Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземният свят

на арахангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е частта на Св. Никола.

Затова е и толкова голямо разнообразието на народните представи за Свети Николай - чудотвореца.

Веднаж го срещаме като крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари. Влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мораплаватели. В народна песен от Софийско се разказва как Свети Никола успял да надвие морска юда  " Деница морска змеица", която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за "лявото ухо" и да я закачи на "дясната страна" на своя кораб. 

В други случаи Свети Никола се описва като беловлас старец, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в  християнската иконография.
И дедите ни го почитали като покровител на зимния студ и лед, на зимните вихрушки и бури. И някои песенни варианти за подялбата на света между светците, ни представят Свети Никола като господар на зимата и снега:

"Дел се падна на свети Никола,

дел се падна ледове и снегове,

дел се падна на светаго Петра

дел се падна от небо ключеве,

дел се падна на светаго Павла,

дел се падна пекове и жегове..." 

Една странджанска легенда ни представя свети Никола не само като властващ над зимните вихрушки и снегове, но и като победител над  свръхестествените митични същества...над змейове и змеици.
Така в странджанско обяснявали произхода на трите последователни зимни празника, посветени на Варвара, Сава и Никола.

" Едно време, когато оръжието още не било открито, змейовете и смоците живеели заедно с хората  и се женели за тях. Веднаж един змей си харесал мома от съседно село и решил да я вземе за жена. Събрал змеят всичките си роднини - змейове, змеици, смоци и малки змейчета, и тръгнал с годежари за момата. Но бащата на девойката не бил съгласен да даде дъщеря си на змея и помолил Св. Димитър да му помогне. Светецът отказал. Тогава бащата се обърнал с молба към Свети Илия, но и той отказал. Накрая на бащиното страдание откликнал свети Никола. Светецът се разсърдил, разфучал и пуснал всичките бури и вихрушки. Настанала страшна зима. Лед сковал земята и смоците годежари измръзнали от студ по пътя. Единствено змеят - жених успял да се добере до портата на момата. Извикал "вардък", "Севдъх"/ пристигнах, любима/ и издъхнал. Оттогава останали и трите народни празника - от "вардък" Варвара ,от "Севдъх" Сава и Никола - спасителят.

В някои райони Свети Никола приемал функциите и на семеен или родов закрилник; стопан - пазител на дома, семейството и имота; дух - покровител.

В този случай обредното угощение, посветено на светеца - патрон на фамилията - ставало винаги вечерта. Още от сутринта моми тръгвали да калесват с бъклица и китка босилек роднините. В Белослатинско се избирало девойката да е весела и закачлива. Домакините я посрещали с:  "Честито светаго", а тя запявала: "Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, около дом се дръж!", защото за вечерното празненство се канели само мъжете. Девойките, които канели мъжката  рода, се наричали "службари". 
Вечерта започвало мъжкото празненство с "да ни е  Свети Никола на помощ", с  познати действия и благословии за здраве и берекет.
Тази никулденска мъжка обредна практика ни припомня  древните обреди на посвещаване  в  мъжките военни съюзи, съществували някога. Видима е и връзката   с коледарските и сурвакарски обичаи.

В  Странджанско, например, след Никулден , всички момци, които щели да коледуват, отивали вкупом в дома на своя станеник и тържествено го канели да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина. 

А когато Свети Никола се явявал и патрон на селото, се колел и курбан - бик или теле, въпреки коледните пости, защото в случая жертвата се възприемала като омилостивяване на светеца. И тогава  обредната трапеза: с хлябовете, рибника, вареното жито или царевица, се нареждали върху кърпи, послани на земята. Хлябовете се поставяли един върху друг, а отгоре им се оформял купен от варено жито. Тук вече присъствали всички: мъже жени, стари и млади.

Приемали Свети Никола и за  покровител на младите неомъжени девойки.
На Никулден в много селища след обяд се играело хоро - сгледа, където родителите се спогаждали кой момък с коя мома да се вземат.  

И още и още функции приемал Светията, защото дедите ни преплитали разнопосочни понякога вярвания, представи и ритуали, та изграждали Никулденската празнична обредност.

На този ден носели колан, който разпускали  или стягали според яденето. Стара българска поговорка гласи:
 " Да разпуснем на никулска дупка!" Тя била най-широка и по към началото на колана, та да се издържи на многото  служби, на многото трапези...

.              




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: doraangelova
Категория: Изкуство
Прочетен: 119100
Постинги: 110
Коментари: 11
Гласове: 53
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031