На 16 април 1893  година в София се ражда Елисавета Белчева - останала в историята на българската литература с "царствения " псевдоним - Багряна.

Отбелязвяйки 120 години от рождението й нека си припомним за поетесата, докосвайки се до  това, което Багряна сама е разказала за себе си и което, другите са казали за нея.

 

Годината е 1921. "Вестник на жената" започва редовно да печата стихове, проза и преводи, подписани от Елизабета Б.

Името на авторката привлича вниманието не само на широката читателска публика, но и на литературните ценители. Критикът Владимир Василев, редактор на списание "Златорог" се заинтересува от нея.

" Той ме потърси.- спомня си Багряна.- Не зная дали изобщо бих започнала да печатам в "Златорог", ако не бе ме поканил Владо. Ние се познавахме от Кюстендил. Той следил писанията ми във "Вестник за жената".

И в книжка девета на "Златорог" от 1922 -ра година , в редицата познати имена, изведнъж едно неизвестно, странно име, сякаш изкочило от някой древнобългарски царственик - Е. Багряна.

" Името ми? - спомня си поетесата . -  Много смешно стана. Мара Белчева бе сътрудничка на "Златорог". Под цикъла, който дадох на Владо, аз се подписах Л. Белчева. Събрали се Владо, Николай Лилиев и Сирака, мислили, обсъждали - не бива две Белчеви. Младата трябва да отстъпи. И приготвили цял поменик от имена. Срещаме се с Владо и той ми показва цял именник с псевдонимите, които измислили. Май нито един не харесах... След няколко дни получавам  новата книжка на "Златорог" и по навик отварям първо на съдържанието. Гледам - Е. Багряна - Я виж, нова писателка! - Разгръщам на страницата - моите стихове! Значи аз съм Багряна. Псевдонимът се възприе веднага и всички много скоро свикнаха с него."

 

През 1924 година Багряна е приета за член на Съюза на българските писатели и попада в  приятелската среда на най-известните бъларски имена..

Ето и спомена й  за  първото участие в  литературно четене - посветено на 10 годишнината от  смъртта на Яворов.

" Официалното честване бе в Свободния театър. Участваха Владимир Василев, Дора Габе, Лилиев и още неколцина други. Ние, по - младите, обявихме, че ще направим четене в аудитория 45. Такава публика се насъбра ! Салонът се изпълни, съседната аудитория също, холът, коридорът и стълбището, а мнозина останаха долу на улицата. И те викат, искат да чуят. Уредихме така - като си прочетеш стихотворенията в залата, отиваш и там се качваш върху една набързо пригодена маса и четеш отново... На това четене аз се явих в една черна рокля, взета назаем от приятелка. Постесних я, поскъсих я с тропоски, за да мога след това да я върна - и стана..."

Литературните четения в памет на Яворов продължават из страната. Продължава и спомена на поетесата.

" Събрахме се - Каралийчев, Фурнаджиев, Разцветников, Георги Цанев, Владимир Полянов, аз. Поканихме и Николай Лилиев, съгласи се. Първо в Чирпан отидохме. Толкова близки на Яворов хора живееха там! Баща му, сестра му, брат му. Приеха ни трогателно. Настаниха ни по квартири. Николай и мене, кой знае защо, заедно поканиха у Крачолови, в родната къща на Яворов... Аз изживях страшна нощ - да спиш на леглото на Яворов! В стаята се пазеха портрети, книги, маса, всичко, докосвано от ръката му...

 

.През 1925 - та година излиза  антологията  "Пет години", в която са включени и стихове на Багряна.  Дечко Узунов илюстрира поетичния сборник  с графични сецесионови маски.

" Рисувал  съм от натура всички,  с изключение на Смирненски, който беше починал -  спомня си художникът. Идваха в ателието ми и аз правех скиците. После правех  с маслени бои портретът на Багряна. Често четях нейните стихове. Получавах импулс...По време на сеансите Багряна мълчалива, върви я отгадавай ?...  В сребристо сива гама, едната ръка стисната, наклон напред, вътрешен устрем... Тя не се примирява с обикновеното, търси любовта в сложното и ако не го намери в един, търси го в друг "И все ровно Креститель или Мефистофел!..."

Дечко Узунов излага портрета на Багряна през 1926 -та година.

По - късно портретът  красял големия апартамент, в който се помещавал Клуба на софийските жени, на ъгъла на "Московска" и "Малко Търново".  По време на бомбардировките    портретът изчезнал...

"Не знам кой го е взел. - продължава в спомените си  Багряна. Никоя снимка не може точно да предаде тоновете му; бе в сребристо, пастелно, нещо много духовно имаше в цялата тоналност, някакво вътрешно сияние..."

 

1927 - ма година. Излиза първата стихосбирка на поетесата "Вечната и святата". Тази сравнително тънка книжка от 78 страници с 59 стихотворения става събитие в живота на културна България.

Подпомагат я Владимир Василев и Сирак Скитник.

" Като издавах "Вечната и святата", гаранти ми станаха Владо и Сирака, нямах никакви пари. Никое издателство не се сети да ми поиска книга, макар да имах вече някакво име... На именния ми ден, 18 декември , моята квартира - то бе една стая на ул "11 август" - дойдоха приятели...Гостните стаи нали обикновено стоят заключени, сега хазайката  я отвори  и покани гостите ми там. Бях получила сутринта и първите 30 бройки от книгата. Дадох им по една"

Между поканените за именния ден на Багряна е била и Ана Каменова. Тя като че ли веднага е прозряла бляскавото бъдеще, което се открива пред авторката на "Вечната и святата" и бърза да изкаже възторга си. В рубриката "През световния прозорец" на в - к "Свободен народ" четем:  "Стиховете на Багряна не приличат на никои досегашни в нашата поезия. В тях се разкрива душата на жена, просто и естествено, сърдечно и дълбоко.

"Вечната и святата" не се нуждае от предговор и анализ. Книгата на Багряна може да се чете с радост, с вълнение или сълзи, само не с равнодушие.."

Това всъщност е и първият отзив, излязал за първата стихосбирка на Багряна "Вечната и святата"...

 

Само няколко мига от дълголетна житейска и творческа съдба на Елисавета Багряна по повод 120 години от рождението й...

На 16 април 1893  година в София се ражда Елисавета Белчева - останала в историята на българската литература с "царствения " псевдоним - Багряна.

Отбелязвяйки 120 години от рождението й нека си припомним за поетесата, докосвайки се до  това, което Багряна сама е разказала за себе си и което, другите са казали за нея.

 

Годината е 1921. "Вестник на жената" започва редовно да печата стихове, проза и преводи, подписани от Елизабета Б.

Името на авторката привлича вниманието не само на широката читателска публика, но и на литературните ценители. Критикът Владимир Василев, редактор на списание "Златорог" се заинтересува от нея.

" Той ме потърси.- спомня си Багряна.- Не зная дали изобщо бих започнала да печатам в "Златорог", ако не бе ме поканил Владо. Ние се познавахме от Кюстендил. Той следил писанията ми във "Вестник за жената".

И в книжка девета на "Златорог" от 1922 -ра година , в редицата познати имена, изведнъж едно неизвестно, странно име, сякаш изкочило от някой древнобългарски царственик - Е. Багряна.

" Името ми? - спомня си поетесата . -  Много смешно стана. Мара Белчева бе сътрудничка на "Златорог". Под цикъла, който дадох на Владо, аз се подписах Л. Белчева. Събрали се Владо, Николай Лилиев и Сирака, мислили, обсъждали - не бива две Белчеви. Младата трябва да отстъпи. И приготвили цял поменик от имена. Срещаме се с Владо и той ми показва цял именник с псевдонимите, които измислили. Май нито един не харесах... След няколко дни получавам  новата книжка на "Златорог" и по навик отварям първо на съдържанието. Гледам - Е. Багряна - Я виж, нова писателка! - Разгръщам на страницата - моите стихове! Значи аз съм Багряна. Псевдонимът се възприе веднага и всички много скоро свикнаха с него."

 

През 1924 година Багряна е приета за член на Съюза на българските писатели и попада в  приятелската среда на най-известните бъларски имена..

Ето и спомена й  за  първото участие в  литературно четене - посветено на 10 годишнината от  смъртта на Яворов.

" Официалното честване бе в Свободния театър. Участваха Владимир Василев, Дора Габе, Лилиев и още неколцина други. Ние, по - младите, обявихме, че ще направим четене в аудитория 45. Такава публика се насъбра ! Салонът се изпълни, съседната аудитория също, холът, коридорът и стълбището, а мнозина останаха долу на улицата. И те викат, искат да чуят. Уредихме така - като си прочетеш стихотворенията в залата, отиваш и там се качваш върху една набързо пригодена маса и четеш отново... На това четене аз се явих в една черна рокля, взета назаем от приятелка. Постесних я, поскъсих я с тропоски, за да мога след това да я върна - и стана..."

Литературните четения в памет на Яворов продължават из страната. Продължава и спомена на поетесата.

" Събрахме се - Каралийчев, Фурнаджиев, Разцветников, Георги Цанев, Владимир Полянов, аз. Поканихме и Николай Лилиев, съгласи се. Първо в Чирпан отидохме. Толкова близки на Яворов хора живееха там! Баща му, сестра му, брат му. Приеха ни трогателно. Настаниха ни по квартири. Николай и мене, кой знае защо, заедно поканиха у Крачолови, в родната къща на Яворов... Аз изживях страшна нощ - да спиш на леглото на Яворов! В стаята се пазеха портрети, книги, маса, всичко, докосвано от ръката му...

 

.През 1925 - та година излиза  антологията  "Пет години", в която са включени и стихове на Багряна.  Дечко Узунов илюстрира поетичния сборник  с графични сецесионови маски.

" Рисувал  съм от натура всички,  с изключение на Смирненски, който беше починал -  спомня си художникът. Идваха в ателието ми и аз правех скиците. После правех  с маслени бои портретът на Багряна. Често четях нейните стихове. Получавах импулс...По време на сеансите Багряна мълчалива, върви я отгадавай ?...  В сребристо сива гама, едната ръка стисната, наклон напред, вътрешен устрем... Тя не се примирява с обикновеното, търси любовта в сложното и ако не го намери в един, търси го в друг "И все ровно Креститель или Мефистофел!..."

Дечко Узунов излага портрета на Багряна през 1926 -та година.

По - късно портретът  красял големия апартамент, в който се помещавал Клуба на софийските жени, на ъгъла на "Московска" и "Малко Търново".  По време на бомбардировките    портретът изчезнал...

"Не знам кой го е взел. - продължава в спомените си  Багряна. Никоя снимка не може точно да предаде тоновете му; бе в сребристо, пастелно, нещо много духовно имаше в цялата тоналност, някакво вътрешно сияние..."

 

1927 - ма година. Излиза първата стихосбирка на поетесата "Вечната и святата". Тази сравнително тънка книжка от 78 страници с 59 стихотворения става събитие в живота на културна България.

Подпомагат я Владимир Василев и Сирак Скитник.

" Като издавах "Вечната и святата", гаранти ми станаха Владо и Сирака, нямах никакви пари. Никое издателство не се сети да ми поиска книга, макар да имах вече някакво име... На именния ми ден, 18 декември , моята квартира - то бе една стая на ул "11 август" - дойдоха приятели...Гостните стаи нали обикновено стоят заключени, сега хазайката  я отвори  и покани гостите ми там. Бях получила сутринта и първите 30 бройки от книгата. Дадох им по една"

Между поканените за именния ден на Багряна е била и Ана Каменова. Тя като че ли веднага е прозряла бляскавото бъдеще, което се открива пред авторката на "Вечната и святата" и бърза да изкаже възторга си. В рубриката "През световния прозорец" на в - к "Свободен народ" четем:  "Стиховете на Багряна не приличат на никои досегашни в нашата поезия. В тях се разкрива душата на жена, просто и естествено, сърдечно и дълбоко.

"Вечната и святата" не се нуждае от предговор и анализ. Книгата на Багряна може да се чете с радост, с вълнение или сълзи, само не с равнодушие.."

Това всъщност е и първият отзив, излязал за първата стихосбирка на Багряна "Вечната и святата"...

 

Само няколко мига от дълголетна житейска и творческа съдба на Елисавета Багряна по повод 120 години от рождението й...

На 16 април 1893  година в София се ражда Елисавета Белчева - останала в историята на българската литература с "царствения " псевдоним - Багряна.

Отбелязвяйки 120 години от рождението й нека си припомним за поетесата, докосвайки се до  това, което Багряна сама е разказала за себе си и което, другите са казали за нея.

 

Годината е 1921. "Вестник на жената" започва редовно да печата стихове, проза и преводи, подписани от Елизабета Б.

Името на авторката привлича вниманието не само на широката читателска публика, но и на литературните ценители. Критикът Владимир Василев, редактор на списание "Златорог" се заинтересува от нея.

" Той ме потърси.- спомня си Багряна.- Не зная дали изобщо бих започнала да печатам в "Златорог", ако не бе ме поканил Владо. Ние се познавахме от Кюстендил. Той следил писанията ми във "Вестник за жената".

И в книжка девета на "Златорог" от 1922 -ра година , в редицата познати имена, изведнъж едно неизвестно, странно име, сякаш изкочило от някой древнобългарски царственик - Е. Багряна.

" Името ми? - спомня си поетесата . -  Много смешно стана. Мара Белчева бе сътрудничка на "Златорог". Под цикъла, който дадох на Владо, аз се подписах Л. Белчева. Събрали се Владо, Николай Лилиев и Сирака, мислили, обсъждали - не бива две Белчеви. Младата трябва да отстъпи. И приготвили цял поменик от имена. Срещаме се с Владо и той ми показва цял именник с псевдонимите, които измислили. Май нито един не харесах... След няколко дни получавам  новата книжка на "Златорог" и по навик отварям първо на съдържанието. Гледам - Е. Багряна - Я виж, нова писателка! - Разгръщам на страницата - моите стихове! Значи аз съм Багряна. Псевдонимът се възприе веднага и всички много скоро свикнаха с него."

 

През 1924 година Багряна е приета за член на Съюза на българските писатели и попада в  приятелската среда на най-известните бъларски имена..

Ето и спомена й  за  първото участие в  литературно четене - посветено на 10 годишнината от  смъртта на Яворов.

" Официалното честване бе в Свободния театър. Участваха Владимир Василев, Дора Габе, Лилиев и още неколцина други. Ние, по - младите, обявихме, че ще направим четене в аудитория 45. Такава публика се насъбра ! Салонът се изпълни, съседната аудитория също, холът, коридорът и стълбището, а мнозина останаха долу на улицата. И те викат, искат да чуят. Уредихме така - като си прочетеш стихотворенията в залата, отиваш и там се качваш върху една набързо пригодена маса и четеш отново... На това четене аз се явих в една черна рокля, взета назаем от приятелка. Постесних я, поскъсих я с тропоски, за да мога след това да я върна - и стана..."

Литературните четения в памет на Яворов продължават из страната. Продължава и спомена на поетесата.

" Събрахме се - Каралийчев, Фурнаджиев, Разцветников, Георги Цанев, Владимир Полянов, аз. Поканихме и Николай Лилиев, съгласи се. Първо в Чирпан отидохме. Толкова близки на Яворов хора живееха там! Баща му, сестра му, брат му. Приеха ни трогателно. Настаниха ни по квартири. Николай и мене, кой знае защо, заедно поканиха у Крачолови, в родната къща на Яворов... Аз изживях страшна нощ - да спиш на леглото на Яворов! В стаята се пазеха портрети, книги, маса, всичко, докосвано от ръката му...

 

.През 1925 - та година излиза  антологията  "Пет години", в която са включени и стихове на Багряна.  Дечко Узунов илюстрира поетичния сборник  с графични сецесионови маски.

" Рисувал  съм от натура всички,  с изключение на Смирненски, който беше починал -  спомня си художникът. Идваха в ателието ми и аз правех скиците. После правех  с маслени бои портретът на Багряна. Често четях нейните стихове. Получавах импулс...По време на сеансите Багряна мълчалива, върви я отгадавай ?...  В сребристо сива гама, едната ръка стисната, наклон напред, вътрешен устрем... Тя не се примирява с обикновеното, търси любовта в сложното и ако не го намери в един, търси го в друг "И все ровно Креститель или Мефистофел!..."

Дечко Узунов излага портрета на Багряна през 1926 -та година.

По - късно портретът  красял големия апартамент, в който се помещавал Клуба на софийските жени, на ъгъла на "Московска" и "Малко Търново".  По време на бомбардировките    портретът изчезнал...

"Не знам кой го е взел. - продължава в спомените си  Багряна. Никоя снимка не може точно да предаде тоновете му; бе в сребристо, пастелно, нещо много духовно имаше в цялата тоналност, някакво вътрешно сияние..."

 

1927 - ма година. Излиза първата стихосбирка на поетесата "Вечната и святата". Тази сравнително тънка книжка от 78 страници с 59 стихотворения става събитие в живота на културна България.

Подпомагат я Владимир Василев и Сирак Скитник.

" Като издавах "Вечната и святата", гаранти ми станаха Владо и Сирака, нямах никакви пари. Никое издателство не се сети да ми поиска книга, макар да имах вече някакво име... На именния ми ден, 18 декември , моята квартира - то бе една стая на ул "11 август" - дойдоха приятели...Гостните стаи нали обикновено стоят заключени, сега хазайката  я отвори  и покани гостите ми там. Бях получила сутринта и първите 30 бройки от книгата. Дадох им по една"

Между поканените за именния ден на Багряна е била и Ана Каменова. Тя като че ли веднага е прозряла бляскавото бъдеще, което се открива пред авторката на "Вечната и святата" и бърза да изкаже възторга си. В рубриката "През световния прозорец" на в - к "Свободен народ" четем:  "Стиховете на Багряна не приличат на никои досегашни в нашата поезия. В тях се разкрива душата на жена, просто и естествено, сърдечно и дълбоко.

"Вечната и святата" не се нуждае от предговор и анализ. Книгата на Багряна може да се чете с радост, с вълнение или сълзи, само не с равнодушие.."

Това всъщност е и първият отзив, излязал за първата стихосбирка на Багряна "Вечната и святата"...

 

Само няколко мига от дълголетна житейска и творческа съдба на Елисавета Багряна по повод 120 години от рождението й...

На 16 април 1893  година в София се ражда Елисавета Белчева - останала в историята на българската литература с "царствения " псевдоним - Багряна.

Отбелязвяйки 120 години от рождението й нека си припомним за поетесата, докосвайки се до  това, което Багряна сама е разказала за себе си и което, другите са казали за нея.

 

Годината е 1921. "Вестник на жената" започва редовно да печата стихове, проза и преводи, подписани от Елизабета Б.

Името на авторката привлича вниманието не само на широката читателска публика, но и на литературните ценители. Критикът Владимир Василев, редактор на списание "Златорог" се заинтересува от нея.

" Той ме потърси.- спомня си Багряна.- Не зная дали изобщо бих започнала да печатам в "Златорог", ако не бе ме поканил Владо. Ние се познавахме от Кюстендил. Той следил писанията ми във "Вестник за жената".

И в книжка девета на "Златорог" от 1922 -ра година , в редицата познати имена, изведнъж едно неизвестно, странно име, сякаш изкочило от някой древнобългарски царственик - Е. Багряна.

" Името ми? - спомня си поетесата . -  Много смешно стана. Мара Белчева бе сътрудничка на "Златорог". Под цикъла, който дадох на Владо, аз се подписах Л. Белчева. Събрали се Владо, Николай Лилиев и Сирака, мислили, обсъждали - не бива две Белчеви. Младата трябва да отстъпи. И приготвили цял поменик от имена. Срещаме се с Владо и той ми показва цял именник с псевдонимите, които измислили. Май нито един не харесах... След няколко дни получавам  новата книжка на "Златорог" и по навик отварям първо на съдържанието. Гледам - Е. Багряна - Я виж, нова писателка! - Разгръщам на страницата - моите стихове! Значи аз съм Багряна. Псевдонимът се възприе веднага и всички много скоро свикнаха с него."

 

През 1924 година Багряна е приета за член на Съюза на българските писатели и попада в  приятелската среда на най-известните бъларски имена..

Ето и спомена й  за  първото участие в  литературно четене - посветено на 10 годишнината от  смъртта на Яворов.

" Официалното честване бе в Свободния театър. Участваха Владимир Василев, Дора Габе, Лилиев и още неколцина други. Ние, по - младите, обявихме, че ще направим четене в аудитория 45. Такава публика се насъбра ! Салонът се изпълни, съседната аудитория също, холът, коридорът и стълбището, а мнозина останаха долу на улицата. И те викат, искат да чуят. Уредихме така - като си прочетеш стихотворенията в залата, отиваш и там се качваш върху една набързо пригодена маса и четеш отново... На това четене аз се явих в една черна рокля, взета назаем от приятелка. Постесних я, поскъсих я с тропоски, за да мога след това да я върна - и стана..."

Литературните четения в памет на Яворов продължават из страната. Продължава и спомена на поетесата.

" Събрахме се - Каралийчев, Фурнаджиев, Разцветников, Георги Цанев, Владимир Полянов, аз. Поканихме и Николай Лилиев, съгласи се. Първо в Чирпан отидохме. Толкова близки на Яворов хора живееха там! Баща му, сестра му, брат му. Приеха ни трогателно. Настаниха ни по квартири. Николай и мене, кой знае защо, заедно поканиха у Крачолови, в родната къща на Яворов... Аз изживях страшна нощ - да спиш на леглото на Яворов! В стаята се пазеха портрети, книги, маса, всичко, докосвано от ръката му...

 

.През 1925 - та година излиза  антологията  "Пет години", в която са включени и стихове на Багряна.  Дечко Узунов илюстрира поетичния сборник  с графични сецесионови маски.

" Рисувал  съм от натура всички,  с изключение на Смирненски, който беше починал -  спомня си художникът. Идваха в ателието ми и аз правех скиците. После правех  с маслени бои портретът на Багряна. Често четях нейните стихове. Получавах импулс...По време на сеансите Багряна мълчалива, върви я отгадавай ?...  В сребристо сива гама, едната ръка стисната, наклон напред, вътрешен устрем... Тя не се примирява с обикновеното, търси любовта в сложното и ако не го намери в един, търси го в друг "И все ровно Креститель или Мефистофел!..."

Дечко Узунов излага портрета на Багряна през 1926 -та година.

По - късно портретът  красял големия апартамент, в който се помещавал Клуба на софийските жени, на ъгъла на "Московска" и "Малко Търново".  По време на бомбардировките    портретът изчезнал...

"Не знам кой го е взел. - продължава в спомените си  Багряна. Никоя снимка не може точно да предаде тоновете му; бе в сребристо, пастелно, нещо много духовно имаше в цялата тоналност, някакво вътрешно сияние..."

 

1927 - ма година. Излиза първата стихосбирка на поетесата "Вечната и святата". Тази сравнително тънка книжка от 78 страници с 59 стихотворения става събитие в живота на културна България.

Подпомагат я Владимир Василев и Сирак Скитник.

" Като издавах "Вечната и святата", гаранти ми станаха Владо и Сирака, нямах никакви пари. Никое издателство не се сети да ми поиска книга, макар да имах вече някакво име... На именния ми ден, 18 декември , моята квартира - то бе една стая на ул "11 август" - дойдоха приятели...Гостните стаи нали обикновено стоят заключени, сега хазайката  я отвори  и покани гостите ми там. Бях получила сутринта и първите 30 бройки от книгата. Дадох им по една"

Между поканените за именния ден на Багряна е била и Ана Каменова. Тя като че ли веднага е прозряла бляскавото бъдеще, което се открива пред авторката на "Вечната и святата" и бърза да изкаже възторга си. В рубриката "През световния прозорец" на в - к "Свободен народ" четем:  "Стиховете на Багряна не приличат на никои досегашни в нашата поезия. В тях се разкрива душата на жена, просто и естествено, сърдечно и дълбоко.

"Вечната и святата" не се нуждае от предговор и анализ. Книгата на Багряна може да се чете с радост, с вълнение или сълзи, само не с равнодушие.."

Това всъщност е и първият отзив, излязал за първата стихосбирка на Багряна "Вечната и святата"...

 

Само няколко мига от дълголетна житейска и творческа съдба на Елисавета Багряна по повод 120 години от рождението й...

На 16 април 1893  година в София се ражда Елисавета Белчева - останала в историята на българската литература с "царствения " псевдоним - Багряна.

Отбелязвяйки 120 години от рождението й нека си припомним за поетесата, докосвайки се до  това, което Багряна сама е разказала за себе си и което, другите са казали за нея.

 

Годината е 1921. "Вестник на жената" започва редовно да печата стихове, проза и преводи, подписани от Елизабета Б.

Името на авторката привлича вниманието не само на широката читателска публика, но и на литературните ценители. Критикът Владимир Василев, редактор на списание "Златорог" се заинтересува от нея.

" Той ме потърси.- спомня си Багряна.- Не зная дали изобщо бих започнала да печатам в "Златорог", ако не бе ме поканил Владо. Ние се познавахме от Кюстендил. Той следил писанията ми във "Вестник за жената".

И в книжка девета на "Златорог" от 1922 -ра година , в редицата познати имена, изведнъж едно неизвестно, странно име, сякаш изкочило от някой древнобългарски царственик - Е. Багряна.

" Името ми? - спомня си поетесата . -  Много смешно стана. Мара Белчева бе сътрудничка на "Златорог". Под цикъла, който дадох на Владо, аз се подписах Л. Белчева. Събрали се Владо, Николай Лилиев и Сирака, мислили, обсъждали - не бива две Белчеви. Младата трябва да отстъпи. И приготвили цял поменик от имена. Срещаме се с Владо и той ми показва цял именник с псевдонимите, които измислили. Май нито един не харесах... След няколко дни получавам  новата книжка на "Златорог" и по навик отварям първо на съдържанието. Гледам - Е. Багряна - Я виж, нова писателка! - Разгръщам на страницата - моите стихове! Значи аз съм Багряна. Псевдонимът се възприе веднага и всички много скоро свикнаха с него."

 

През 1924 година Багряна е приета за член на Съюза на българските писатели и попада в  приятелската среда на най-известните бъларски имена..

Ето и спомена й  за  първото участие в  литературно четене - посветено на 10 годишнината от  смъртта на Яворов.

" Официалното честване бе в Свободния театър. Участваха Владимир Василев, Дора Габе, Лилиев и още неколцина други. Ние, по - младите, обявихме, че ще направим четене в аудитория 45. Такава публика се насъбра ! Салонът се изпълни, съседната аудитория също, холът, коридорът и стълбището, а мнозина останаха долу на улицата. И те викат, искат да чуят. Уредихме така - като си прочетеш стихотворенията в залата, отиваш и там се качваш върху една набързо пригодена маса и четеш отново... На това четене аз се явих в една черна рокля, взета назаем от приятелка. Постесних я, поскъсих я с тропоски, за да мога след това да я върна - и стана..."

Литературните четения в памет на Яворов продължават из страната. Продължава и спомена на поетесата.

" Събрахме се - Каралийчев, Фурнаджиев, Разцветников, Георги Цанев, Владимир Полянов, аз. Поканихме и Николай Лилиев, съгласи се. Първо в Чирпан отидохме. Толкова близки на Яворов хора живееха там! Баща му, сестра му, брат му. Приеха ни трогателно. Настаниха ни по квартири. Николай и мене, кой знае защо, заедно поканиха у Крачолови, в родната къща на Яворов... Аз изживях страшна нощ - да спиш на леглото на Яворов! В стаята се пазеха портрети, книги, маса, всичко, докосвано от ръката му...

 

.През 1925 - та година излиза  антологията  "Пет години", в която са включени и стихове на Багряна.  Дечко Узунов илюстрира поетичния сборник  с графични сецесионови маски.

" Рисувал  съм от натура всички,  с изключение на Смирненски, който беше починал -  спомня си художникът. Идваха в ателието ми и аз правех скиците. После правех  с маслени бои портретът на Багряна. Често четях нейните стихове. Получавах импулс...По време на сеансите Багряна мълчалива, върви я отгадавай ?...  В сребристо сива гама, едната ръка стисната, наклон напред, вътрешен устрем... Тя не се примирява с обикновеното, търси любовта в сложното и ако не го намери в един, търси го в друг "И все ровно Креститель или Мефистофел!..."

Дечко Узунов излага портрета на Багряна през 1926 -та година.

По - късно портретът  красял големия апартамент, в който се помещавал Клуба на софийските жени, на ъгъла на "Московска" и "Малко Търново".  По време на бомбардировките    портретът изчезнал...

"Не знам кой го е взел. - продължава в спомените си  Багряна. Никоя снимка не може точно да предаде тоновете му; бе в сребристо, пастелно, нещо много духовно имаше в цялата тоналност, някакво вътрешно сияние..."

 

1927 - ма година. Излиза първата стихосбирка на поетесата "Вечната и святата". Тази сравнително тънка книжка от 78 страници с 59 стихотворения става събитие в живота на културна България.

Подпомагат я Владимир Василев и Сирак Скитник.

" Като издавах "Вечната и святата", гаранти ми станаха Владо и Сирака, нямах никакви пари. Никое издателство не се сети да ми поиска книга, макар да имах вече някакво име... На именния ми ден, 18 декември , моята квартира - то бе една стая на ул "11 август" - дойдоха приятели...Гостните стаи нали обикновено стоят заключени, сега хазайката  я отвори  и покани гостите ми там. Бях получила сутринта и първите 30 бройки от книгата. Дадох им по една"

Между поканените за именния ден на Багряна е била и Ана Каменова. Тя като че ли веднага е прозряла бляскавото бъдеще, което се открива пред авторката на "Вечната и святата" и бърза да изкаже възторга си. В рубриката "През световния прозорец" на в - к "Свободен народ" четем:  "Стиховете на Багряна не приличат на никои досегашни в нашата поезия. В тях се разкрива душата на жена, просто и естествено, сърдечно и дълбоко.

"Вечната и святата" не се нуждае от предговор и анализ. Книгата на Багряна може да се чете с радост, с вълнение или сълзи, само не с равнодушие.."

Това всъщност е и първият отзив, излязал за първата стихосбирка на Багряна "Вечната и святата"...

 

Само няколко мига от дълголетна житейска и творческа съдба на Елисавета Багряна по повод 120 години от рождението й...