В деня на светите равноапостоли  Константин и Елена  /21 май/  беше публикувана информация:

11 български обекта са под закрилата на ЮНЕСКО в списъка на световното културно, нематериално и природно наследство.

Нестинарството е включено най-скоро - през 2009 г.

"В последните години има спад в спазването на традицията. Не се спазва редът за жертвоприношението. На Аязмото край село Българи по 3 юни /денят на Св. Константин и Св. Елена по стар стил/ се събират всякакви хора, пиянстват, поругават извора", а за тази година е планиран и "най-дългият тиган, мръвки за Гинес и т.н."

Изкушавам се да припомня, че академик Михаил Арнаудов ни е оставил  обширна студия, посветена на нестинарския обряд, плод на десетилетно проучване.

Търсейки   обяснение на екстаза в тази обредна игра върху  огъня, академик Арнаудов се  опитва да намери  убедителни  аналогии на нестинарството сред обреди от  Близкия изток, сред шаманството, в поетическото вдъхновение.

Подкрепя изследванията си, проследявайки обичая в няколко села от Странджа, в периода  от 1914 до 1933 година, когато сам отбелязва и отмирането му.

Ще  цитирам само фрагменти от неговото обстойно описание на нестинарския обряд.

" Отидох в село Ургари на 20 май вечерта. Мегданът беше изметен, всеки се приготвяше в къщи за празника. На заранта към 9 часа отидохме към "конака", къщицата на нестинарките. Тук  никой не живее.  Вътре се пази свещенния тъпън, който не се използва в други случаи. Стените бяха белосани. От лявата страна в огнището гореше  огън.  Селяни, старци, баби влизаха и палеха свещи на мангалчето

/желязна поставка/ и седяха мирно, прави. Най-старата нестинарка, баба Нуна, 70 -80 годишна, разпореждаше какво да става. Донесоха от църквата и иконите - с изображенията на Константин и Елена. Поставиха ги на етажерката. Баба Нуна даде знак ... Засвири гайдата, заби тъпънът... В тая задушна атмосфера, пропита от дим на свещи и тамян, на две жени очите веднага се подбелиха, лицата им потъмняха, разтрепераха се, стиснаха си ръцете на юмруци... Баба Нуна се приближи и ги прикади с тамян една след друга.  Гайдата свиреше чевръсто, двете жени започнаха да викат "въх-въх" и да играят под такта на свирнята - тя е нестинарска и друг път не се свири. Играта е ужасно луда, много бърза, с енергични движения, спрегната с мъка и сякаш мимо тяхната воля...."

Играта в "конака" - нестинарската къща и около него е първото "прихващане" на нестинарките, първото изпадане в екстаз. И не трае повече от 15 - тина  минути....

Привечер на мегдана се пали голям огън. Моми и ергени играят хоро, по далеч от пламъка  и дима. Очакват струпаните дървета да прегорят и се превърнат в жарава....

Всички са обхванати от някакъв страх и трепет и очакват играта в огъня. Щом гайдата писна, нестинарките започнаха да викат "въх"- "въх"... Дъщерята на баба Нуна, най-старата нестинарка, премина край купа, през въглените, потъвайки до глезени, "въхкайки". Всички извикаха от уплаха, понеже не очакваха да нагази в огъня, преди да е разтеглен. Тя мина отвъд, боса, с дълги поли / носеше чер вълнен сукман и бяла риза отдолу/.

Тъпънът и гайдата усилват такта си и нестинарките  по ред на "прихващането", на изпадането в екстаз - нагазват в жарта, движейки се вътре накръст или въртейки се в кръг. Едната се препъна  и падна цяла в жарта, но подпирайки се на ръце, веднага стана и продължи да играе. Ни ръце, ни риза  не загоря. Друга - изпусна кърпата си, но и кърпата не се запали до вдигането й.

Докато играят  се чува само тяхното "въх -въх". Цари мъртва тишина, всички наоколо са като вкаменели, чува се само тъпънът. Дъщерята на баба Нуна влезе 7 -8 пъти, другите по 4-5 пъти.

Накрай целунаха иконите  - и това беше знак, че свършват.

Гайдата засвири отново хоро, "нестинарско хоро" около огъня, на което заедно с нестинарките се хващат всички, и стари и млади, за здраве.."