Пътуване към корена

Дедите ни приели христянството, но не се отказали напълно от стародавните си вярвания.

Традиционният български календар е богат на обреди и обичаи, които ясно показват как  православният канон е преплел езическите вярвания, битували по нашите земи.

В народния календар дните от Коледа до Йордановден се наричат „мръсни”, „погани”...

Първото име е образувано от корена на глагола „мърся“, който означава  „престанал  да пости“, „облажил се“ - дни, в които не се пости.

Тълкуването става по-ясно от другото име, което е производно от римското „паганус“ – село, край. Но в българския език то е прието под формата „поган“, в значение на езичник, примитивен човек, варварин, вредител. В софийско „поганец” е нарицателно  за мишките.

Очевидно на дните от Бъдни вечер до Богоявление (Водици) по традиция се дава името „погани“, защото се разбира, че извършваните през това време обичаи са нехристянски, езически, погански, нечисти, мръсни.

Но народът е намерил и едно наивно христянско обяснение за тях. Нарича ги „некръстени“: Млада Бога е роден на Бъдни вечер, но ще бъде кръстен от Йоан Предтеча чак на 7 януари.

Така дедите ни се приобщили към христянския култ, но запазили стародавните си вярвания и традиции, съхранявайки своя практицизъм и магическата обредност – Богородица е лехуса (родилка), Млада Бога не е кръстен, и те вярвали, че през дните от Бъдни вечер до Богоявление се явяват зли и нечисти сили, които непрекъснато се мъчат да напакостят на семейството.

През тези дванайсет дни „лошотията“, под формата на върколаци и караконджоли, е неуязвима. Не ѝ действат никакви магии, заклинания или покровителство от богове. И затова трябва да се спазват строго забраните:

• Да не се излиза нощно време навън – от полунощ до първи петли.
• Жените да бодърстват и да подържат буен огъня в огнището, та да не влязат „нечестивците“ през комина.
• Да не се минава покрай „караконджовски“ сборища.
• Жените да оградят къщите си с ленени или конопени въжета, та да ги предпазят от злите сили.

От Коледа до Йордановден не се правят късни седенки, както и:

• не се пие вода нощно време;
• жените не перат ризи и не си мият косите, защото водата не е кръстена;
• не се преде, не се тъче;
• неродилите жени и бременните не работят нищо;

мъж и жена не се „сбират“, защото заченатото дете ще вижда вампири, ще стане

лош човек.

Ако се роди дете в семейството през тези погани дни, във водата за къпане на бебето се пускало горещ въглен – жива била вярата в пречистващата сила на огъня. До едно денонощие след раждането жените в къщата трябвало да изпредат, изтакат, ушият и облекат на бебето ризка, та да не порасне лош човек, подвластен на нечистите сили.

Много и разнообразни са поверията и обредните действия, предпазващи и прогонващи злите сили. Сред тях са и карнавалните обичаи и игри, познати предимно в Западна България. В тях участват млади мъже, организирани в групи, в които всеки има точно определна роля, название, облекло и реквизит. В различните краища групите са известни като сурвискари, коледжане, джемаларе, дедици, русалии, василчари и кукери.

Кукерските дружини са облечени в кози кожи с вълната навън, с маски на животни на главите и с трите задължителни предмета: дървената тояга, чановете и хлопките. Дружината посещава всички къщи на селото, а доста често обикаля и съседните.

В първите дни на Новата година карнавалните обичаи и игри продължават. Но не защото българинът е свикнал да празнува, както се казва в приказките „три дни яли, пили и се веселили“, а защото по това време все още са в силата си поганите, некръстени дни.

Кукерските дружини продължават да прогонват злите сили и с магически обреди да вещаят плодородие, здраве и сполука. Но краят на поганите дни идва.

Водата играе главна роля в прогонването на лошите сили по това време на година, за което явно не е бил достатъчен един ден. Затова и 5, 6, 7 и 8 януари се празнуват един след друг, обединени от водните обредите. В случая народното вярване е свързало църковния обряд за кръщаване на водата, който има евангелски произход, с древния култ към водата и вярата в нейните особени качества.

На този ден свещенникът „кръщава“ водата, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка, той обикаля домовете и ръси. Домакините пускат монети в котлето и го даряват с вълна, брашно и боб. Всеки гледа да пийне за здраве от кръстената вода.

С празника на йордановците е свързано познатото вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент си пожелае нещо, желанието ще се сбъдне.

На самия празник, наричан още Богоявление или Водици, се извършва също освещаване на водата, в което вземат участие всички. След празничната служба в църквата, свещенникът хвърля кръста във водоем (река или езеро), а младежите се надпреварват кой ще извади кръста пръв. Смята се, че спечелилият ще бъде здрав и честит през цялата година.

През този ден се извършват още много обреди с кръстената вода, с вяра за здраве и плодородие. С вода се поливат всички именици; недъгави и болни се топят с дрехите, за да се излекуват, а девойките си мият лицата, за да са хубави.

В някои краища на страната по къщите обикалят моми-водичарки. Те пеят песни за всеки член от семейството, които по съдържание са близки на коледните и лазарските песни.

На Йордановден се гадае за здраве и плодородие: ако хвърленият кръст във водата и китката босилек при ръсенето замръзват, то годината ще е здрава и плодородна.

Понеже Йордановден, 6 януари, е сложил край на кукерските игри, на същия ден всички участници в тях задължително трябва да бъдат поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.

В обредите на празника се преплитат христянство и езичество: зимният Свети Йоан е кръстник на Христос и затова в традиционната представа на българина той става покоровител на кумството и на побратимството. Обредното къпане продължава, като се разширява кръга на окъпаните.

Навсякъде се прави ритуалното къпане на младоженците-едногодишници, което по традиция се извършва от кума или девера. Ходи се при кумовете, но не с празни ръце,а с кравай, месо и вино. В Южна България на обща трапеза сядат аратлиците – побратимите и посестримите.

На Ивановден участниците в кукерските игри сядат на обща трапеза със събраните дарове и така своеобразно слагат край на 12-те погани дни. По традиция на трапезата не присъстват външни хора, дори и да са от семейството. Обредият реквизит се прибира на скрито място и не се пипа, което може да се обясни с приписваната му магическа сила.

Последният от „водните“ празници също се празнува в цяла България. Чисто женски празник, Бабинден е свързан с родилните обичаи. На него се изпълняват само обреди, свързани с бабата-акушерка.

От рано сутринта тя обикаля всички домове, където е помагала при раждането на деца или, както се казва, където е бабувала. Във всяка къща окъпва детето, ако е по-малко, а на по-големите измива очите – поредният обряд, свързан с водата и нейната очистителна сила.

След това бабата се връща у дома си и чака гости. При нея идват с дарове (варакосана китка, сапун, пешкир) всички жени, които е израждала. Започва гощавка, на която могат да седнат само жени. След богато хапване идва ред на песните и хорото, което се води от бабата.

През целия ден жените се отдават на буйно веселие, позволявайки си много волности със срещнатите по пътя мъже. Затова в някои райони на този ден мъжете не смеят да излизат на улицата, та да не станат прицел за подигравка.

Празникът завършва с поливане (къпане) на бабата. Целта е чрез водата тя да се пречисти от злите сили, защото в народните престави възможностите на бабата се преценяват като свръхестествени. Още повече, че в много случаи бабата едновременно била и лечителка, и баячка, и врачка.

За отбелязвяне е, че названието „баба“ не отговаряло на биологическата ѝ възраст, то по-скоро подчертавало старшинство.  А чрез нейното пречистване се осигурявало отново плодовитост и безпрепятствено раждане през цялата следваща година.

С Бабинден се слага край на ивановденските празници, а с това и на целия коледно-новогодишен празничен цикъл.

Но това не значи и  край на веселието?!

Следва началото на едни от най- светлите, съкровенни семейни обреди и обичаи.

След края на поганите дни започва изпращането на сгледници, настъпва периодът на българските сватби – от Йордановден та чак до Заговезни.